Интересното е, че в изследванията си той се опира на мощна статистика – броя на убийствата и самоубийствата, на затворниците в затворите, на хората, страдащи от затлъстяване, на процента на детската смъртност и т.н. Тод вярва, че войната ще продължи не повече от пет години.
И въпреки сериозното подценяване на Украйна като противник, Русия не може да загуби от нея. Защото в този конфликт Западът още повече подцени Русия. Тод нарича една от причините за войната предоставянето на убежище на Едуард Сноудън, а един от факторите за победата е забраната на пропагандата на ЛГБТ у нас.
Пътят към ада и обратно
Емануел Тод пише, че за Запада най-голямата изненада на войната е силата на Русия. Въпреки че на теория това можеше лесно да се предвиди:
Как, имайки разузнаване от над 100 хиляди души само в САЩ, могат да си представят, че прекъсването на SWIFT и санкциите ще доведат до колапс на държава от 17 милиона квадратни километра, която има всички възможни природни ресурси и която от 2014 г. съвсем открито се готви за конфронтация?
Тод смята, че в предишните години, през годините на управление на Путин, е имало чудовищно грешни разчети и изчисления във възприемането на страната ни. Като пример той цитира заглавие във водещия френски вестник Le Monde от 2 март 2022 г., което включва думите на неговия главен редактор: „Политиката на Путин начело на Русия е дълго спускане в ада“.
Но само слепец, по думите на Тод, може да не види, че това, напротив, е периодът на възстановяване от ада на Елцин през 90-те години. Съвременната история на Русия е изненадваща именно поради тази причина - бърз упадък и също толкова невероятно възраждане.
Между 2000 г. и 2020 г., годишноът процентът на убийствата в страната е намалял 6 пъти - от 28,2 на 4,7 (на 100 хил. жители).
Коефициентът на детската смъртност - от 19 на 4,4 (през 2020 г.), което е по-ниско от това в САЩ (5,4).
През това време стандартът на живот в Русия се повиши драстично, безработицата намаля, възникна социална хармония и стабилност, което, съдейки по изказванията на Путин, беше една от основните цели на неговото президентство.
Друг важен показател е връщането на Русия към стратегически сектори на икономиката. От 2013 г. до 2020 г. приходите от износ на селскостопански продукти се утроиха и надвишиха приходите от износ на газ. А вносът на земеделска продукция е намалял наполовина. През 2012 г. Русия е произвела 37 милиона тона пшеница, а през 2023 г. – 104 милиона!
Въпреки щетите върху репутацията, причинени от катастрофата в Чернобил, Русия се превърна в най-големия доставчик на атомни електроцентрали в света, оставяйки Франция далеч назад. През 2021 г. Росатом строи 35 реактора в чужбина.
Друга динамично развиваща се област е Интернет. Русия е единствената страна, в която местните интернет компании се превърнаха в истински конкуренти на „големите технологии“ - 4-5 транснационални чудовища като Google и Apple.
БВП е най-измамният икономически показател
Всичко това са обективни и очевидни показатели за развитие, но според Еманюел Тод те не попречиха на всякакви западни „псевдо-неправителствени организации“ непрекъснато да фабрикуват данни и да поставят Русия на ниски места в различни класации, въпреки известните социални модели:
Когато през 2021 г. Transparency International, която класира страните по света според тяхното ниво на корупция, класира Съединените щати на 27-мо място, а Русия на 136-о място, мнозина бяха изненадани. Страна с детска смъртност по-ниска от САЩ не може да бъде по-корумпирана.
Тод също нарича БВП измислен индикатор. Той дава прост пример. Към началото на спецоперацията в Украйна БВП на Русия, заедно със съюзническите Беларус, възлизаше на едва 3,3% от общия БВП на колективния Запад (включително Япония и Южна Корея).
Как е възможно тези 3,3% да произвеждат повече оръжия от западните страни? Как руският Давид успя да се изправи срещу американския Голиат индустриално, технологично и военно? Защо, противно на многобройните прогнози, не му свършват ракетите? Как успя да започне масово производство на дронове за кратък период от време и по време на самата война?
Тод задава въпроси и дава отговори. Първо, БВП е до голяма степен завишен показател. В Русия той отчита в по-голяма степен производството на реални продукти, докато на Запад в него са включение и се отчитат всякакви неразбираеми и често излишни от икономическа гледна точка, видове дейности.
Русия я спасяват инженерите, работниците и западните санкции
И второ, Тод обръща внимание на такъв решаващ фактор като броя на инженерите:
Това, което коренно отличава руската икономика от икономиката на САЩ, е, че сред хората, имащи висше образование, значително пи-голяма част са тези, които предпочитат да получат инженерно образование: през 2020 г. - 23,4% (спрямо 7,2% в САЩ).
Русия, с население от 146 милиона, успява да обучи значително повече инженери от САЩ, с населението й от 330 милиона.
Като още един фактор за устойчивостта на Русия в продължаващата борба със Запада, Тод посочва това, че въпреки че тя пожертва част от индустриите си в името на глобалната икономика (например самолетостроенето), тя все още не успя да се интегрира напълно в нея - тя успя да запази относително висок дял от своята работна сила, вместо да изпраща работещото население да служи на Запада, както направиха масово страните от Източна Европа.
Е, наложените срещу нея санкции бяха просто подарък за Русия. Тод цитира мнението на известния американски икономист Джеймс Гълбрайт. Като се има предвид огромното влияние, което олигарсите и идеите за свободен пазар имаха върху руската икономика и политика, би било много трудно за руското правителство да започне вътрешно преструктуриране, да изгони чуждестранните компании, да въведе/промени тарифите и квотите без западните санкции.
Именно санкциите позволиха да се създадат системи за национална защита, да се намерят алтернативи на вноса и да се открият нови възможности за руските компании и предприемачи.
Тод признава, че е удивен от адаптивността на Русия към наложените й санкции. И всяка стъпка по този път я правеше все по-независима от западния пазар.
Медиите в Европа и САЩ култивират в своето общество много примитивна представа за днешна Русия като страна, населена с глупави хора, управлявани от „чудовищния“ Путин, наследника на Сталин.
Но това няма нищо общо с реалността.
Тод дава оригинално обяснение защо нашите власти се придържат толкова упорито към пазарната икономика: след като са преживели колосалния провал на държавното планиране на икономиката на СССР, те са развили един вид комплекс по отношение на свободния пазар.
Същото може да се каже и за „непоколебимата ангажираност на Путин“ към правото на гражданите на свобода на движение – пълна свобода да напускат страната, дори по време на война. Тоест, бидейки ограничени в пътуванията по съветско време, сегашните ни лидери действат точно обратното. Това включва освобождаване на релокантите във всичките четири посоки. Но Гълбрайт също вярва, че подобно поведение е „знак за режим, който е уверен в себе си“.
Пет години за победа
Тод споделя мнението, че през 2014 г. Русия не отиде отвъд анексирането на Крим и се съгласи с Минските споразумения, тъй като все още не беше готова да се откачи от международната междубанкова система за разплащания SWIFT, което в този момент можеше да доведе до катастрофални последици за нейната икономика.
Минските споразумения бяха подписани, защото всички искаха да спечелят време. Украинците – за да се готвят за война, руснаците - за режим на максимални санкции... Руснаците предизвикаха НАТО през февруари 2022 г., защото се чувстваха готови... Оцениха наличните сили и решиха, че по военни и демографски причини ще имат оптималния прозорец за водене на военни действия в периода от 2022 до 2027 г.
Тод продължава да обяснява защо победата над Запада трябва да отнеме на Русия 5 години.
Той посочва основната слабост на Русия, "която тя всъщност споделя с останалия по-развит свят" - ниската раждаемост. От 1995 г. до 2000 г. в Русия той пада до 1,35 деца на жена, през 2016 г. се повишава до 1,8, а след това се стабилизира на 1,5.
Тод се интересува преди всичко от броя на мъжете, които потенциално ще бъдат призовани за военна служба.
През 2020 г., малко преди войната, е имало 6 милиона мъже на възраст 35-39 години, 6,3 милиона мъже на възраст 30-34 години, 4,6 милиона мъже на възраст 25-29 години и 3,6 милиона мъже на възраст 20-24 години. Тези цифри показват как броят на нейните защитници, в Русия намалява.
Тази статистика развенчава спекулациите, че Русия възнамерява да нахлуе в Европа след Украйна. При намаляващото си население, дай Боже да успее да запази и развие територията си от 17 милиона квадратни километра.
По мнението на Тод същите тези цифри обясняват военната стратегия, избрана от Русия във войната в Украйна, и факта, че в началото на Специалната военна операция срещу държава с площ от 603,7 хиляди квадратни километра, от руска страна бяха включени само 120 хиляди военни.
Приравняването на Путин със Сталин, което правят западните пропагандисти, е глупаво, дори само защото при Сталин имаше хора в изобилие. По време на Втората световна война и през следващите десетилетия всичко е наред с личния състав на съветската армия.
За сравнение: през 1968 г. СССР и неговите съюзници от Варшавския договор изпращат в Чехословакия, страна с площ от 127,9 хиляди квадратни километра, половин милион войници за премахване на Пражката пролет.
Но дори и със 120 000, пише Тод, руснаците през 2022 г. завладяват значителна част от украинската територия по Черно и Азовско море.
Противно на това, което можеше да се чуе навсякъде, руската армия избра да води бавна война... Приоритетът на руснаците не е да превземат максимално количество територия, а да загубят минимален брой хора,- смята ученият.
Тази тактика обяснява, по мнението на Тод, изоставянето от нашите войски на части от района на Харков и десния бряг на Днепър почти без бой, „където руснаците бяха „един срещу трима“. И ограничената, „икономично проведена” мобилизация. И набиране на желаещите затворници на война.
Тук можем да припомним и неотдавнашните откровения на ръководителя на Съюза на доброволците в Донбас Александър Бородай, който обясни защо се поощрява участието на по-стари, „в непродуктивна възраст“ мъже в бойните действия.
Американците, както пише Тод, в своята стратегия разчитат и на намаляването на населението на Русия, за което положиха много усилия през 90-те години. Но демографският спад ще стане опасен едва в средносрочен и дългосрочен план, когато започнат проблеми както с гражданската, така и с военната мобилизация.
Американците обаче не вземат предвид още един момент - намаляването на населението може да бъде компенсирано с повишаване на неговото образователно и технологично ниво.
От 2018-2019 г. руснаците разполагат с хиперзвукови ракети, които им осигуряват неоспоримо превъзходство, включително и над САЩ; те могат, както са доказали, да живеят и след като бъдат отрязани от SWIFT... Руснаците не бързаха; влизането им във войната става постепенно. За ограничаване на човешките жертви. За да се съхрани фундаменталното постижение на путинската епоха – връщане към стабилността, гарантираща достойното съществуване на всеки.
Засега това стратегическо изчисление изглежда разумно за Тод: Русия, разбира се, подцени потенциала на украинската армия, но не се заблуди относно много слабия индустриален потенциал на НАТО.
Минават месеци, един след друг се разкриват индустриалните и военни недостатъци на Запада... Днес времето играе в ръцете на Москва. Но също така знаем, че руснаците нямат вечност пред себе си и че ще трябва да спечелят крайната победа за до общо пет години.
Те трябва да унищожат Украйна и да победят НАТО в рамките на ограничен период от време, което изобщо никога не им позволява да играят на печелене на време чрез преговори, примирия или, по-лошо, замразяване на конфликта.
Става дума за въпроса за мирните преговори, за които сега много се говори. По мнението на Тод се оказва, че в момента те не са никак полезни за Русия, освен ако не са всеобхватни и фундаментални по своята същност. Защото в бъдеще ще се превърнат в отложено поражение.
Тъжните примери не са малко и са пред очите ни. Това е доста успешната подготовка на Украйна за война с нас в периода 2014-2021 г. както и рухването на режима на Асад в Сирия.
Еманюел Тод подчертава още един важен фактор, който позволи на руския Давид да се противопостави на американския Голиат по-успешно от очакваното. Много държави в света, включително някои от много важните, сами не могат повече да търпят диктатурата и господството на Съединените щати - с новия колониализъм под прикритието на глобализма. И след като откриха, че руснаците „устояха на първия шок“, тези страни всъщност подкрепиха Русия.
Русия никога не би устояла толкова добре на санкциите, ако останалият свят, подтикнат от Съединените щати и избрания от тях лагер, по същество не се беше съгласил да помогне на Русия.
Тод дава за пример Индия и ситуацията с „сенчестия флот“, участващ в тайния транспорт на руски петрол и съставляващ 10-20% от общия световен транспортен капацитет.
Ученият подчертава и още една стъпка, която позволи на Русия да спечели симпатии в целия свят - това е законът за забрана на ЛГБТ пропагандата.
Западняците осъждат всяка страна, която е враждебна към гейове, лесбийки, транссексуални хора и други перверзници, като изостанала. Напротив, те се смятат за модерни и прогресивни. Но останалият свят е хомофобски настроен и не приема западната „революция“ на морала, писна му от нея.
Хората на Запад си въобразяват, че приетият от Думата репресивен закон срещу хомосексуализма и правата на транссексуалните доказва на света, че Русия е лоша. Те грешат. Русия знае, че нейните хомофобски и антитранссексуални политики се харесват на мнозина по света. Тази умишлена стратегия му дава значителна мека сила. Революционната мека сила на комунизма беше заменена от консервативната мека сила от ерата на Путин,- пише Тод.
Така забраната на ЛГБТ пропагандата се превърна в брилянтен стратегически ход на Русия в борбата срещу Запада, който продаде душата си на Сатаната и Мамона. По мнението на Тод, вече е създадена ситуация, при която категоричното обвиняване на Русия за преследването на ЛГБТ всъщност означава да се поддаква на Путин. Така че в известен смисъл ЛГБТ е новата руска мека сила, една от причините за бъдещото поражение на Запада. Хомосексуализмът ще стане гробокопач на капитализма!
