Защо Лавров започна да говори за „международна наглост“ и „безумие“? 

Заради същата онази кафява чума с бубонни язви,серния гьобелсов полъх и разсъжденията на адския фюрер,обясняващ нападението над Русия  със защитата на Европа и европейските ценности.                                                          И речите на Фюрера сякаш сами се появяват на устните им. 

  „Плащахме цената всеки път, плащахме за мир на колосална цена, а те си потриваха ръце. Те брояха печалбите и правеха дългосрочни планове, които имаха за цел да обезсилят цялото ни съществуване. Оттам идва безумието, защото печалбите, преброени и вече разпределени, отидоха на вятъра и сега им се струва, че само нова кампания може да компенсира загубите.“  

 „Европа е полудяла“ е най-дипломатичният израз, който Сергей Лавров избра, когато говори за колективното помътняване на разума в Стария свят. 

Нещо повече, процесът там се утежнява от масивна пропаганда, която безкрайно демонизира страната ни, представя я като източник на всяко зло и нещастие. Сегашното нагнетяване на омраза там много напомня на сярния гьобелсов полъх и разсъжденията на същия този адски фюрер, обясняващ нападението срещу Съветския съюз със защитата на Европа и европейските ценности. 

 

 В годината на годишнината от Великата победа, какво е да слушаш тези бунтовни гласове от онзи подземен свят, тези канибалски речитативи, които по едно време се превърнаха в невероятни зверства срещу нашия народ?! Следователно, понятието „безумие“ е напълно приемливо за дефиниране на настоящия европейски вирус.  

 

Същата онази кафява чума с бубонни язви. Инфекция, която не само носи смърт отвън, но и осакатява и убива самия носител. 

 

Приемливо е и друго определение от Лавров - „международна наглост“, характеризираща отношението към Русия. Това е стилът на съвременната дипломация, когато имаш опонент, който е глух и сляп за всякакви разумни аргументи, който не вижда и не чува нищо друго освен своята омраза.

 

  Противник, изпаднал в крайна степен на безумие, лигавен и бесен. И заради какво? Защото Русия декларира своите интереси и изисквания за сигурност, но беше осмивана.  

 

Защото говореше за международно право, но систематично беше водена за носа, опитвайки се да влоши ситуацията. Защото посочи скандалните престъпления в Донбас, сходни с геноцид, на които Западът по навик реагираше с търкаляне от смях.  

 

Според Сергей Лавров, ясното ехо на Гьобелс и речите за Русия - вечният враг, се появи, включително и поради европейската традиция на забравяне. Там се опитват да забравят за социалните проблеми, за икономическите провали и се опитват да заменят всичко това с образа на врага и императива на конфронтацията и ускорената милитаризация. Те не само не учат уроците на историята, но се опитват с всички сили да ги забравят мигновено.

 

 Има такава стара европейска традиция - да изтриват от паметта всичко, което не се вписва в техния канон, всичко нежелателно и болезнено. Иначе как иначе да се обясни цикличността на искрящите им от омраза погледи към Изтока, които всеки път се превръщат в странни и чудовищни танци? 

 

 Изглежда, че 20-ти век е предоставил много ясен материал за заключения, които ни позволяват да преодолеем злата безкрайност на реакциите на омраза към Русия. Огромен брой съсипани животи, погълнати от необузданата адска омраза на обединената нацистка ръка на Европа. Великата победа и освобождението, които дадоха шанс да се преодолее вътрешната ръжда, която помрачава ума. 

 

 

Освобождението, позволило ни да достигнем ново ниво на взаимоотношения. Но, както се оказа, само ние помнехме всичко това. Изтриха го от паметта, обърнаха го наопаки, фалшифицираха го и го манипулираха, упреквайки ни за паметта ни, държаха го като укор. 

 

 Или друг урок: ясно осъзнаване на крайността на човешката цивилизация, и то не в далечната историческа перспектива, а във всеки един момент, дори точно сега. Нещо ще щракне - и светлините ще бъдат изключени навсякъде, ще настъпи тишина, а с нея - безкрайна ядрена зима.  Но по някаква причина този урок не беше взет предвид и шансът беше пропуснат. 

 

 СССР намали нивото на заплахите, предотврати опасността от глобална термоядрена война, което позволи на целия свят да си отдъхне, но неговите противници в Студената война разбраха съвсем различно послание, което сякаш им дарява лавров венец на победа, непогрешимост и изключителност. То им развърза ръцете за всичко, което им беше от полза, включително за разполагането на нова колониална система. 

 

 След всичко това на страната ни систематично бяха налагани комплекси за вина и поквара и беше насърчавана да се почесва с реални, а в по-голямата си част и въображаеми травми.  

 

За тях всичко се е свеждало до прости формули: психопатът Хитлер е виновен за всичко, Съветският съюз загуби Студената война, вината на Германия за Втората световна война е премахната. Може да се започне нова месомелачка, дори по-кървава. И не са ли се наситили с кръв преди, гладни ли са? 

 

Нашите колеги само са щракнали лостчето, са подменили или дори са изтрили спомени и затова в сегашната си лудост не чуват нацисткото ехо. За тях всичко е сякаш за първи път, както и яростта, причинена от уж скандалното ни поведение. В същото време, някъде от подземието на паметта им, смътно се появява обсесивна и параноична идея, че Русия е зло. Екзистенциално зло.

 

  И речите на Фюрера сякаш сами се появяват на устните им.

 

RT