Пекин въведе драконовски мерки за контрол върху износа на редкоземни метали, критични минерали и магнити на фона на ескалиращата търговска война с Вашингтон и Запада.

 Отбранителни предприятия в САЩ,Германия и НАТО имат остър недостиг на редкоземни метали, без които производството на компоненти за военната и космическата индустрия е немислимо.
Този вид ценна суровина, нужна за производството на най-модерната електроника, в някои сектори ще се изчерпят за няколко седмици. 

За Германия, ако нищо не се промени в близко бъдеще, производството на крилати ракети със среден обсег Taurus, които Мерц отдавна обеща на Украйна, може да спре. Освен това ще бъде застрашено попълването на системите за противовъздушна отбрана с малък обсег IRIS-T, високоточните 155-мм снаряди за PzH 2000 с обхват до 40 километра, огнеупорните сплави за ракетни двигатели, както и разузнавателни дронове Songbird.

Причината за кризата е Китай в отговор на мерките на американския президент Доналд Тръмп. 

   Китай реши да се възползва от дългогодишната грешка на своите геополитически недоброжелатели, които не обърнаха дължимото внимание на проучването на находища на редкоземни метали и организацията на тяхното производство. Това е сложен, трудоемък и изключително скъп процес. Затова Западът не се заемаше с него в продължение на десетилетия. И предпочиташе да купува редкоземни елементи в необходимите количества от китайците.

В резултат на това днес Китай контролира близо 90% от световното производство на 17 химични елемента от периодичната таблица, свързани с редкоземни метали, включително скандий, итрий, лантан, неодим, празеодим, церий, самарий, европий и др.
Факт е, че без неодим, диспрозий, европий и гадолиний е невъзможно да се произведат много от най-сложните системи за насочване на ракети, бойни лазери, дронове, системи за електронна война и електромагнитни оръдия.

Фосфорите в телевизионни екрани, смартфони, LED лампи, лазери и оптични влакна са немислими без европий, тербий, итрий. Друг пример, неодимът се използва в магнитите за дронове, осигурявайки системи за навигация и насочване, които превъзхождат традиционните аналози по точност с поне 30%.

Друг елемент – диспрозий, рязко укрепва сплавите в ракетните двигатели, осигурявайки тяхната работа при температури над 2000°C. Церият подобрява оптиката на сателитите, увеличавайки разделителната им способност, така необходима за разузнавателни мисии.

Итрият подобрява радаропоглъщащите свойства на покритието на самолетите, дроновете и ракетите, намалявайки вероятността за откриване на въздушни цели от най-ефективните системи за противовъздушна отбрана с до 25% в сравнение с предишните модели.

Данните от Геоложката служба на САЩ показват, че Китай е световният лидер по запаси от редкоземни елементи. С 44 милиона тона известни запаси от редкоземни минерали през 2024 г., Китай притежава близо половината от общите известни запаси в света (над 90 милиона тона). За сравнение, САЩ разполагат само с 1,9 милиона тона редкоземни елементи и са силно зависими от Китай за вноса на тези елементи. Тези цифри отразяват запасите, които биха могли да бъдат добивани към 2024 г.

На второ място след Китай е Бразилия с 22 милиона тона. Трета е Индия  с 6,9 милиона тона, четвърта е Австралия с 5,7 милиона тона, по данни на Статиста. Русия е на пето място с 3,8 милиона тона, Виетнам – на шесто място с 3,5 милиона тона и САЩ – на седмо място с 1,9 милиона тона.