Накъде е тръгнала банковата и финансова система на САЩ и за какво им е на американците Федералната резервна система (FRS)?
Американците изтеглиха почти 500 млрд. щ.д. от депозити за по-малко от месец. Това пише RT, позовавайки се на доклада на Федералната резервна система на САЩ (FRS).
По данни на Фед от 1 до 29 март американците са изтеглили от сметките си почти 499 млрд. долара. Цифрата е най-голямата от 1973 г. насам,пише в-к Банкер.“Парите се теглят от онези, които имат депозити над 250 000 долара, максималната сума на депозитната застраховка в Съединените щати. Хората се страхуват, че банките няма да им върнат спестяванията”.
Защо ли,американците не вярват на министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.Тя прогнозира растеж на икономиката на страната и спад на инфлацията и отбеляза, че на фона на множество слухове за предстоящи проблеми в икономиката на страната, пазарът на труда остава доста стабилен,съобщи пред АФП министърът на финансите Джанет Йелън.
Притокът на средства към фондовете на паричния пазар в САЩ увеличи напрежението за банките.В най-голям риск са по-малките банки, които най-малко могат да си позволят да увеличат лихвените проценти по депозитите,пише Investor.bg.
Възвръщаемостта, предлагана от фондовете на паричния пазар, които инвестират до голяма степен в сигурни активи като краткосрочен държавен дълг, скочи далеч над лихвените проценти, които банките плащат на вложителите, тъй като Федералният резерв бързо повиши разходите по заемите през последната година, пише FT.
Банковата криза, от колапса на Silicon Valley Bank, предизвика пренасочване на големи обеми от средства: фондовете на паричния пазар са привлекли повече от 340 млрд. долара от началото на март.
Най-накрая Джанет Йелън, в четвъртък призна за „структурните уязвимости“ на сектора. „Ако има място, където уязвимостта на системата е ясно изразена, това са фондовете на паричния пазар“, коментира тя в реч на конференция, организирана от Националните асоциации по бизнес икономика. „Рисковете за финансовата стабилност, породени от паричния пазар и отворените фондове, не са разгледани в достатъчна степен“, смята Йелън.
Преминаването към фондове на паричния пазар допълнително застрашава стабилността на банковия сектор, особено на по-малките регионални банки в САЩ, които най-малко могат да си позволят да увеличат лихвените проценти, които предлагат на вложителите.
Банките са в средата на „двуетапна промяна“, казва Джоузеф Абате, стратег в Barclays, в бележка.
Първата вълна от изходящи потоци се случи, тъй като вложителите се тревожеха за сигурността на банките. Този феномен доведе до ръст на активите в държавните фондове на паричния пазар до рекордните 4,3 трлн. долара този месец, според данни на ICI.През първите две седмици на март общите банкови депозити в САЩ са намалели със 161 млрд. долара, водени от изходящи потоци от по-малки банки, според данни на Фед.
Втората промяна обаче едва сега започва, тъй като „сънливите вложители“ – тези, които досега не се безпокояха особено за разширяващата се пропаст между доходността на банковите депозити и други инвестиционни инструменти, се „събуждат“ за това рязко несъответствие.
Кристалина очаква нововъзникващите пазари в Азия да отчетат значително увеличаване на производството си,за сметка на "развитите", като прогнозите са, че Индия и Китай ще съставляват половината от целия растеж през 2023 година, за останалите 90% от развитите икономики по света се очаква забавяне.
Какво точно тогава означава "развити",само финансистите си знаят!?!
Кристалина Георгиева предупреди, че по-дългосрочната търговска фрагментация – включително ограниченията върху капиталовите потоци и международното сътрудничество – могат да намалят глобалния брутен вътрешен продукт с до 7%, което се равнява на общото годишно производство на Германия и Япония.
Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреди, цитирана от АП, че продължаващото забавяне на икономическия растеж в почти всички развити държави се очаква да доведе до отслабване на глобалната икономика с три процентни пункта. Тя отправи предупреждението си по време на събитие, организирано от Politico в Meridian International Center във Вашингтон, няколко дни преди предстоящата среща на МВФ и Световната банка в столицата на САЩ, където ще се съберат политици от цял свят, за да обсъдят най-належащите проблеми на световната икономика.+
Очаква се държавите с ниски доходи да претърпят двоен шок заради високите разходи по заемите им и спада в търсенето на техния износ. Това може да доведе до увеличаване на бедността и глада, отбеляза Кристалина Георгиева.Очаква се държавите с ниски доходи да претърпят двоен шок заради високите разходи по заемите им и спада в търсенето на техния износ. Това може да доведе до увеличаване на бедността и глада, отбеляза Кристалина Георгиева.
“Около 15% от страните с ниски доходи вече са в затруднено положение, а други 45% са изправени пред висока уязвимост по отношение на дълга“, посочи ръководителят на МВФ, като призова по-богатите държави членки на Фонда да подкрепят за по-слабите страни.
Дали България е от страните с ниски доходи в затруднено положение,ние си знаем.
