Не е ли време е да възстановим истината за българската азбука и писменост?Българският език, ѧзыкъ блъгарьскъ е с най-старата известна писменост.
Защо старите автори като Еврипид, Алкидамант, Диодор Сицилийски, Плиний и говорят за писменост у пеласгите,траките,гетите,фригите,мизите, (различни имена на един и същ народ) и част от тях определят дедите ни като първите хора имащи своя азбука,а официалната ни история-не?
Еврипид сочи тракийски плочици (дъсчици, таблици), писани на езика на Орфей.
Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския п-в) Natural Historia VII.
В “Книгите на фригите и мизите”, Страбон казва: “ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война.”-из работа на демографа Г. Сотиров.
"Диодор Сикул : "Лин написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завеща сред мемоарите си. По същия начин Орфей и Пропанид , който беше учител на Омир и талантлив поет, ползваха пеласгийски букви, а също ги ползваше и Тимоет- син на стария Тимоет, а той син на Лаомедон- който живя по времето на Орфей..." Diod. Sic. , III, 67.5.
Тимоет,племенник на цар Приам също е написал "Фригийската поема", а така я наричат, защото я е написал ползвайки древния език и букви".
През VII в. сл. Хр., Теофилакт Симоката (Theophylactus Simocata) на два пъти заявява, че народите от неговата епоха са същите онези, които в по-раншни времена са наричани гети.
Херодот, сочи съществуването на тракийски оракулски плочици,дъсчици.
Овидий е записал факта, че е съчинявал поема на езика на гети.
Фотий (Photius) разказва, че един писател от VII в. сл. Хр. използвал тракийски книги.
Константин Велики е писал своите “Беседи” на родния си език, на тракийски.
Алкидамант: “Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите... открил на хората буквите и мъдростта”. ( Д. Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465).
Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на "Орфей като създатели на буквите..."
Свети Климент Охридски е възстановил българската писменост,а не Кирил и Методи с неизползваемата им глаголица. Българският език, ѧзыкъ блъгарьскъ е с най-старата известна писменост.
Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици и Софийския университет носи неговото име,обладан за съжаление от девиза „Аз обичам Америка” и атлантическите "ценности". Българинът и днес е потопен във война срещу българската идентичност в един небългарски свят, със съответни ценностни йерархии, символи, значения и пропаганда на глобализираното общество, удобно за чужди интереси. Виждаме отново на 24 май деца,майки и татковци с фланелка с американски надписи и дори с американско знаме.
Протописмеността на Староевропейската цивилизация по нашите земи се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет.Най-старите знаци, които могат да бъдат определени като писменост, са от земите на България.
Като най-древни писмени системи до днес се приемаха тези на шумерите и египтяните.
Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил. пр. н.е., т.е. в началото на епохата на бронза. Първоначално писмеността се състои от пиктограми, които по-късно са заменени с клиновидни знаци.
Египетската писмена система възниква по същото време, края на ІV хилядолетие пр.н.е. Това са първите познати писмени системи.
"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то хилядолетие пр.н.е., представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датировка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е.
"Плочката с писмени знаци е намерена през 1969 г. в халколитен културен пласт, който според Б.Николов и Г.Георгиев принадлежи на средата и втората половина на IV-то хилядолетие пр.н.е.
Археолозите смятат, че този културен пласт съответства хронологически на Караново V-то ниво. В такъв случай писмеността от Градешница е по-стара от писмото върху печата от Караново, както и от най-старата писменост на о.Крит.
Писмеността от Градешница, Караново и Търтъриа (Румъния) говори за наличието на високоразвита за времето си (IV-то - III-то хилиядолетие) култура сред народите, населяващи Балканския полуостров. По началния стадий на развитието на писмеността тази култура не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации." Сп. Археологиа 1970/3.
Българският език,наричан нихилистично старобългарски благодарение на древността си, наред със санскрит, гръцки, латински, готски и други древни писмени индоевропейски езици дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. индоевропейски праезик, незасвидетелстван до момента писмено.
Българската топонимия и диалекти също ни дават, много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период (достатъчно е да споменем топонима „Варна“).
Културата Варна или халколитната култура край Варненския залив е култура, принадлежаща към края на каменно-медната епоха (4400-4100 г. пр. Хр.) и съществуваща в Северна България през този период. Културата е относително изохронна с Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI (4500-4000 г. пр.н.е.). Находките от Варненски халколитен некропол са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, а комплексът в Дуранкулак е дело на най-старото открито досега уседнало културно земеделско население на континента създало първите каменни градежи в Европа.
Кръглия печат от Караново,плочките от Градешница,надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий,надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиредесетте надписа от Самотраки са първа фаза на писмеността изобщо.
Археологията и българският език също са свързани, тъй като немалко епиграфски паметници с надписи на този език са открити досега,(повече от 30).
При изследването на българския език от немалко значение са и научни дисциплини като топономастиката, диалектологията и лексикологията, включени в балканското и скитското,(славянското б.а.), езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи, а също така и по техните земи са се запазили много славянски (с произход от българските славяни) думи.
По време на борбите за църковна независимост, делото на Кирил и Методий има голямо значение,защото е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия по време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век . Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
За съжаление наскоро допуснахме отново истанбулския поп от Фенер,(подкрепян от урсулките и хазарската банда), да мародерства в български православен храм.
Българският език е най-ранният писмено документиран скитски-славянски език,основополагащ в Киевското княжество,Русия, Сърбия, Влашко и всички православни славянски и някои неславянски народи,като добива значение на общ книжовен славянски език.
Тук няма да се спирам на скандалите между проф. Николай Овчаров и Стефан Гайд,който тълкува след компютърна обработка текстовете,тъй като нямам достатъчно достоверни данни.
Овчаров обаче демонстрира третата по рода си керамична плочка с пиктографско писмо, подобно на египетската писменост. Плочката била подарена от анонимен бизнесмен.Овчаров уточни, че е от район в Южна България и престояла в частната колекция около 20 години и е в изключително добро състояние.
Историческата етническа,генетична,културна,етнографска свързаност
между съвременна България и българите с цивилизацията „Стара Европа“,древните Балх,Балхара,Болгар, Булгхар, Бактра,Бактрия,балхарис,траките,Стара България,Волжска България,Северна и Южна Осетия,Чувашия*,Татарстан* и Кабардино-Балкария* е все по очевидна на базата на все повече артефакти.
По времето на българските походи на Аспарух и Кубер,към Плиска, Преслав, Тракия и на запад, много византийски историци казват, че българите са използвали като аргумент за своите завоевателни походи това, че се връщат в земята на дедите си.
Все още има "историци,археолози и политици" да се опитват да внушат, че нашите деди не са оставили никакви писмени паметници и сме били "безкнижовни" до Кирил и Методи без да се съобразяват с последните артефакти,че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света.
Преди 130 г. Джордж Смит, уредник в Британския музей в Лондон разчита плочките от Ниневия и ставата независимо доказателство за катастрофалните събития в Черно море с нахлуването на солена вода.
Да не забравяме,че вчера международната общност призна,че "Първият човек е от България местността Азмака край Чирпан",а не от Африка и е напълно логично първата цивилизация,писменост и култура да произлизат от нашите земи.
Основните потоци на миграция на предците ни са на юг и изток към Азия,Месопотамия и Египет, други са към Европа, по р. Дунав,сочат разкопките на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
Главният поток на миграция се е насочил към Азия,Индия и Китай и се създават нови цивилизации,нови империи и държави, с познанията и уменията по астрономия,култура,технически и военни достижения и се разпространява първичната писменост,напълно подобна на кръглия печат от Караново,плочките от Градешница,надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий ,надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиредесетте надписа от Самотраки.В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са минали и населявали района на планината Имеон дн. Памир и Хиндокуш, Таримската котловина и планинската верига Тян Шан.Там,след екологичната катастрофа в Черно море са развили едни от най-древните земеделски цивилизации на Изтока.
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.За похода свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
В историята на Индия има арийско нашествие преди близо 4000 години, което преобразило езика, религията и културата на страната.
В историята на Индия има и Дионис и тракийски поход и връзка между двете събития е очевидна.
Вече две независими изследвания на немски и датски институти и учени доказаха,че първите цивилизовани хора-арийците са родени по нашите български земи на брега на Черно море,а не са родени в Иран или Анатолия.Научните открития са на университета в Копенхаген,Дания и от Йоахим Бургер (Joachim Burger) от авторитетния университет в Майнц,Германия.
Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия доказва наличието на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. В самите пурани,древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари,а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.
В "Махабхарата" и "Пураните"има цели пасажи с добри думи за българите. За индуските князе е било особена чест из вените им да тече българска кръв. В Северна Индия са изградени ред държави с етнически българи като Балхара,Бактрия.
В "Рамаяна" се говори за цар Кардама от династията Кардамити - съвременен превод, чисти хора.
Луций Ариан пише, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- едно от имената на тракийския бог.
Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
В индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр., българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава - БАЛХАРА. Столица на БАЛХАРА е бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Също като Рим, който се слави като Вечният град. Според Махабхарата БАЛХИТЕ са били прочути с ценните си "небесни" коне.
По-късно част от дедите ни започват завръщане от Азия и Индия и от Балхара към Европа.Знаменити артефакти са открити несъмнено в Пантикапей - столицата на царство Беспор.Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.На тяхно място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.
В следствие заевоеванията на военначалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год.В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни,други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
Атила скоро спира на Тиса, основава столицата си, Сюн Баил от 434 от 453 година.
Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските Кънас Ювиги и Царе. От този род произхождат Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
Те станали пазители на мощните държави включително и Велика черна България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус и други държавни формирования. В пет направления водели лидерите на българския народ- към Волга, Кама, река Дунав, в Италия, до английското островче,в Северна Африка в Алано-Вандалската държава,в Панония и Македония.
Легендите,сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсти век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.
Тракийският език е бил писмен далеч преди идването на африканските нашественици гърците на Балканите.
Гърците наричат Тракийския език "Старото писмо, пеласгийските букви, пеласгикос грамата, кадмови букви,фригийско и др". Лемноската стела, е със същото това писмо. Оказа се,че е първоизточник и от него тръгва и етруската и египетската писменост.
Дори в Уикипедия пише следното: "Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с Линеар Б и Кипърското писмо - по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция.
Линеар А и Б са преди появата на ахейци и данайци, има пеласгийски надписи изписани чрез бустрофедон и един такъв е надпис от 6-ти век пр. Хр. до Созопол."
Днес знаем,че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света,защото днес знаем за кръглия печат от Караново,плочките от Градешница,надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий , знаем и за надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиредесетте надписа от Самотраки.Някои знаем,а някои българи не искат да знаят!
Уникален природен феномен пази село Ситово-надпис на датиран с възраст между 6500 и 8000 години и запазен до наши дни. Той се намира на гладка скала и е с размери 240 на 30 сантиметра. Цялата скала се крепи на 5 камъка – единият е с образ на Богинята майка от Неолита, а друг камък прилича на пясъчен часовник. Ситовския надпис е надпис от рунообразни знаци. Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково.
Надписът е открит през 1928 г. от родопски българи дървари.Надписа от с. Ситово е идентичен с надписа върху пръстена от с. Езерово.
"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Минков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хил. пр. н. е. и представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха и първа фаза на писмеността изобщо. Знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост.
Тази писменост е по-стара от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хил. пр. н.е.. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка." Сп. Археология 1969г.
Плочките от Градешница датират от 6000 години. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,които се смятат за начало на най-старата писменост.
Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.
Приемането на натрапваното на християнство на траките създало проблем на властта и църквата в Източната Римска империя, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове.
Тракийските плочи вграждани в раннохристиянските църкви по нашите земи са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента.
 |
| Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила. |
Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.
 |
| Плоча от с.Гела. |
Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий "създават" българската азбука. Те са единствените засега известни ни и неоспорвани паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.
 |
| Плоча от Широка лъка. |
Българският език е най-ранният писмено засвидетелстван "славянски" език. В старите паметници този език е наричан ѧзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др.
Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на български език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския.
Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на български, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на българския език.
Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски“. А щом бива признато съществуването на „среднобългарски“ и „новобългарски език“, то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.
Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски черкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още черковнославянски или църковнославянски.
Около 1820 г. в имперска Русия се налага термина „старославянски език“, който по разбираеми велико-националистични причини замества истинското име ѧзыкъ блъгарьскъ и до днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература.
Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер преоткриват, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат отново термина „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България.
Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език.
Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на българския, но постепенно се обособява до известна степен,като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език.
Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на българския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.
На базата на литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ ,отпаднали на руска почва още през ХІІ в., отпада буквата Ѫ ,която в руски звучи и се записва като „у“. Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“.
През 16-17. век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на 16. век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.
По време на Възраждането, през 18 – 19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на вече "руския църковнославянски език" в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата.Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15.-16. век) и централна Далмация.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България през ХІV-ХV в.
Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия, а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден изкуствено и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската система с цел да се разграничи и отдели от българския.
Проф. Геза Фехер,Унгария:“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”
Шигьоши Мацуяма – Япония:“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”
Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне,вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно.
Само в разкопките около град Биляр, втората столица на Волжко-Камска България има 623 рунически знака.
Руните намерени в Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и с Балхара. Те съвпадат с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак.
Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б и това не е никак чудно.Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български владетели, а в Башкирия бяха открити печати със същият знак. Според руският археолог Белавин, разновидности на същият знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен.
 |
| Карта на Св. Йероним от 4 век: “Mesia hec et Bulgaria”. |
В т. І на сборника „Латински извори за българската история”:, „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”
Превод: „А между Тракия и Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.”
На карта на света от края на 6 век е отбелязано името "Bulgare" и текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus).
.....................................................................
Оказва се, че най-древната геометрия, т.е. числото Пи е възникнало по нашите земи, поне 40 века преди Питагор.
Закодираните математически закономерности, по-късно са използвани за египетските пирамиди, Стоунхендж, готическите катедрали, твърдят археолозите.
Диаметърът на позлатена керамична купа (един от уникалните артефакти) отпреди 7000 години представлява в действителност златен еталон - мярка за дължина, равна на т.нар. царски лакът, въплътена в пирамидата на египетския фараон Хуфу и използвана при строежа на Хеопсовата пирамида. Сакралната е връзката между ареала на Варна и пирамидите в Гиза, както и Варна като първа столица на духа.
Безспорно е и влиянието на цивилизацията от Варненския залив и Черно море, което е оказала върху зараждането на европейската култура.
.......................................
Тенденция на днешния разпад на национална идентичност и готовност да се откажеш от държавата си и народа си,се поддържа от глуповатия наивитет на немалка част от българската хуманитарна интелигенция празнуваща днес и най-вече от политиците-"слугитете на народа". Същите, които пееха „Времето е наше”,така и не разбраха,че сами докарват краят на тяхното време с девиза „Аз обичам Америка” и атлантическите "ценности". Допуснаха да ги маргинализират в глобализираното пространство,което убива всичко българското и не оставя място и за България и за тях.
Поне на този български празник,държавата да спре да пропагандира глобализираният космополитизъм,освободеният от национална идентичност капитализъм и да постави в центъра българските национални ценности и българската култура и история.
В културните ни институти работят по "програми" за нов тип промиване на мозъците,чрез „социологическа пропаганда”, свързана с начина на живот и символните характеристики. Антибългарските атлантическо-глобални сили пробват „Прозорецът на Овертон“ срещу българската писменост,както се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове,както се легализира педофилията и кръвосмешението в Европа. "Прозорецът на Овертон" променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено - до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.
Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.Жив пример-натрапването на пепейците и магнитските братя в България от хазарската банда.
Продължаваме да подценяваме Свети Климент Охридски и да говорим основно за Константин-Кирил Философ (св. Кирил) и брат му Методи, които са създали във Византия провален опит за славянска азбука,(глаголицата) през 862 г.,която не намира разпространениие в България,въпреки опитите.
Не се говори,че Кирил създава глаголицата, а самата наша истинска азбука – се корени в дълбините на древна България и в нашите земи.
Всъщност ученикът на Кирил и Методий – Кримент Охридски има заслуга за възстановяването,популяризирането и разпространението й.
"Братята Кирил и Методий са написали глаголицата, а ние пишем на друга азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена тя?
По време на работа с учениците си, Свети Климент забелязал, че те трудно усвоявали графиката на новите букви,(глаголицата) и се върнал към по-простите,по-близки до живия говорим език. Аз,споделям мнението,че Свети Климент Охридски е възстановил хилядолетната българска писменост,а глаголицата на Кирил и Методи е пробвана,изпитана и отхвърлена като негодна!
........................................
