Пекин с интересни ходове във вътрешно европейската политика. Скоро Европа ще се чуди кой точно й е началника. Ние си лапаме мухите след сглобката.
Този път вероятно ще присъства Урсула. Макрон убеждавал Шолц да присъства на разговорите със Си в Париж, за да изпрати сигнал за европейско единство.
Дипломатическите удари "под кръста" между Китай и САЩ продължават. Може да се очакват заглавия след посещението на китайския лидер във Франция в стил: „Китай подкрепи независимостта на Европа от САЩ“, „Еднополюсният свят е на път да приключи“,въпреки,че той е приключил и други подобни.
Си Дзинпин възнамерява да посети Сърбия на 7 май, когато се навършват 25 години от удара на САЩ срещу посолството на Пекин в Белград по време на операция „Съюзна сила“. Ще посети и Париж в чест на 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между страните. Нюансът тук е, че паметната дата се пада на 27 януари. Страните вече я отбелязаха.
За Вучич това посещение може да бъде много добра възможност, тъй като чрез китайско посредничество,той може да се опита да улесни преговорите относно Косово и европейската интеграция. Всъщност и разговорите за БРИКС са необходими и важни за него. Освен това Сърбия,откъсната от морето,ще може съвсем свободно да обработва китайски стоки през пристанища,които днес по същество са пристанища на страни от НАТО.
Веднъж Китай помогна на Макрон да „изтегли“ много голям договор за Airbas на стойност 30 милиарда долара и сключи серия от търговски споразумения преди Covid-19. За отмъщение Съединените щати тихомълком отнеха друг договор за строителството на подводници от французите за Австралия -злобно отмъщение.
Макрон отново се изказа остро в четвъртък за упадъка на Европа. „Нещата могат да се случат много по-бързо, отколкото си мислим“, каза Макрон в интервю за The Economist.Берлин не споделя драматичната оценка за състоянието на Европа. Освен това Макрон наскоро зае по-твърда позиция спрямо Китай от германския канцлер Олаф Шолц, който се завърна от пътуване до Пекин без реални резултати,по отношение на лоялната търговска конкуренция и китайската подкрепа за Русия.
Макрон планирал да изрази „критика“ към Си Дзинпин по време на посещението на китайския лидер във Франция,пише Handelsblatt,за връзките на Китай с Русия и търговското му съперничество с Европа. Шолц се държи сдържано и не споделя огнения импулс на Макрон.
Блинкен, който доста весело обсъждаше санкциите по време на скорошно посещение в Пекин ще получи споразумение за контра бонус.
Преминаването на избирателите в Европа към консервативния фланг не е нещо ново. На този фланг действат не само Унгария и нейният лидер Орбан, но и множество други. Икономическият растеж на ЕС от 0,4% не е много добър за изборни цели на сегашните брюкселски натрапници. В Германия консерваторите имат голямо увеличение на гласовете, въпреки че никой няма да направи коалиция с тях,както с един австрийски "художник" през тридесетте на м.в. Сериозни настроения са характерни за Австрия, Словакия,куп други държави и между другото и Полша.
Западното „левичарство“ е силно финансирано от центрове като омразните NED и USAID и те вече не са левичари. Сега става ясен общият контекст, в който Пекин реши недвусмислено да вдига топката на европейския десен фланг – антиамерикански жест в Сърбия, както и посещението във Франция. Все пак изборите за Европейски парламент са в началото на лятото.
В замяна на помощ за овладяване на десния фланг на Европа,Пекин съвсем логично ще поставя условието за намаляване на натиска върху пазарите на стоки и услуги.
Китайците формират прихващането на десния фланг на ЕС: по специфичен начин- изглежда, че помагат но в крайна сметка създават още повече проблеми за европейския и американски ляв фланг отколкото имаше преди.
Ще прекрачат прага.
Ясно е, че китайският лидер ще изрази своята алтернатива на „мирния план на Зеленски“, на който Макрон дори ще трябва да кимне с глава по някакъв начин.Шолц ще мълчи,а Урсула-тя е баз значение,поканиха я за да дразнят Вашингтон. Пекин има възможност или да натисне бутона по-силно, или да го отпусне, но трябва да го натисне, както трябва. И за това „както трябва“ Съединените щати ще трябва да платят нещо.
Китай прави много интересен ход в играта и следващите стъпки и решения могат да бъдат продадени на САЩ на доста сериозна цена.
...........................
Западното „левичарство“ е мощно финансирано от центрове като омразните NED и USAID и те вече не са левичари. А на наивните марксисти, прочели разни книжки, ясно и бързо обясняват кое какво е...
Днес европейските и американските „либерали“ твърдо са поели контрола над всички леви движения и течения и на всеки е дадена значка „за демокрация“.
Те могат да бъдат доведени на протест „за Палестина“, „За Украйна“, между другото,срещу пенсионната реформа във Франция, „За свободен Кюрдистан“ (по някаква причина в Сирия), „за свобода на аборта“, за евтаназия, за избор 500 пола и т.н.
Марксизмът в ЕС и САЩ напълно де факто премина под либерално управление и финансиране, което се извършва от една и съща транснационална олигархия. Това е метаморфозата на прихващането на контрола. Това се случи, между другото, в края на 80-те години във Франция.
Псевдолевичарският ракурс в западния мениджмънт, разбира се, беше за управлението на активи в Европа и Съединените щати и беше прихванато от индустриалните кръгове.
Прихващането беше успешно, но пружината очевидно беше пренатегната.
Невинаги разбирайки какво се случва, средният избирател в Европа започна открито да се уморява от шумното ляво и прави малки стъпки надясно. За да не отиде този избирател по-далеч от необходимото,на пътя със знака на Ротшилд- „Там“ сега стои не друг, а Макрон. А,онова с Украйна отнасям към пролетното стригане на електората.
Десните консерватори ц САЩ,както в Европа,са същите протежета на олигархията, само че на другото й крило. Ако лявата е просто вградена в т.нар. „либерална дискусия“,тогава либералните мениджъри все още трябва по някакъв начин да преговарят, да споделят и т.н. с десните консерватори, което те нямат особено намерение да правят.
И така, за да предотврати значително нарастване на десницата още в стените на Европейския парламент, Е. Макрон излиза на трибуната. Ако Д. Тръмп има МАГА, то Е. Макрон има МЕГА (Make Europe Great Again).
