„Избирателите няма да простят на Тръмп загубите в Иран“.

 

 Димитрий Саймс претегли рисковете от сухопътна операция на САЩ:  „ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ТРЪМП ИЗГЛЕЖДАТ СТРАННО“.

 

Ще си позволя да ви представя превод на радиоинтервю  на Андрей Баранов и Дмитрий Бабич от ефира Радио «Комсомольская правда»с човек,който ме впечатли силно-Дмитрий Саймс.

Дмитрий Саймс е роден на 29 октомври 1947 г., Москва в дисидентско семейство и е учил история в Московския държавен университет - руско-американски политолог, историк и телевизионен водещ.  

През 1973 г. емигрира в Съединените щати. Преподава политически науки във водещи местни университети и е съветвал бившия президент на САЩ Ричард Никсън и президента Роналд Рейгън. 

Той е бивш президент на Центъра за национален интерес, (Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ).  

 

  Дмитрий Саймс е и издател и главен изпълнителен директор на американското списание The National Interest. 

 

От 2018 г. Саймс започва да води предаването „Голямата игра“ по Канал 1 и все по-често посещава Русия.  

 След началото на специалната военна операция в Украйна под ръководството на президента Байдън, Дмитрий и съпругата му са обвинени в нарушаване на антируските санкции, а агенти на Федералното бюро за разследване претърсват дома му. 

 

 Дмитрий сега живее постоянно в Русия, получил е руско гражданство и преподава в МГИМО.

  Той е и лауреат на наградата на правителството на Руската федерация в областта на масмедиите (2023 г.). 

 От 2018 г. е водещ на социално-политическото токшоу „Голямата игра“ по Първи канал.  

 

=============================================================== 

 

 — Дмитрий, невъзможно е да не се забележи, че изявленията на Доналд Тръмп напоследък стават все по-противоречиви. Това е особено очевидно сега, по време на иранската криза. Как трябва да реагираме на това? 

 

 — Няколко американски гости в моето предаване по Канал 1 вече изразиха мнение, че нещо се случва с Тръмп психологически, че той става все по-нестабилен. Известният икономист Джефри Сакс говори за това, както и телевизионният водещ Андрю Наполитано, който е бил приятел с Тръмп в миналото и го е интервюирал многократно. Той признава, че президентът е труден за опознаване.  

Не се преструвам на психолог от разстояние. Но изявленията на американския лидер наистина изглеждат все по-странни и откъснати от реалността, така че не бива да се приемат буквално.  

 

 — Събитията около Иран водят до недостиг на петрол и покачващи се цени. На този фон британският премиер Стармър обяви, че ще конфискува руски танкери в Ламанша. Какво трябва да направим по въпроса? 

 

 — Това е пълно нарушение на международното право. Стармър е жалък, страхлив и арогантен човек, който се крие зад клаузата за взаимна отбрана от Хартата на НАТО. Но действията, които той обеща, представляват атака и Хартата на НАТО няма абсолютно нищо общо с това. Танкерите трябва да бъдат защитени. Но няма достатъчно ресурси за всички плавателни съдове. 

 

Необходим е асиметричен отговор, в противен случай апетитите на враговете ни само ще нарастват. Например, подводни кабели минават до Великобритания, осигурявайки функционирането на нейната икономика и финансова система. Те са изключително уязвими от външно влияние. Досега избягвахме подобни мерки и не сме ги заплашвали. Но ако Обединеното кралство е сериозно да приложи това, за което говори британският премиер, мисля, че би било добре да преживеят нещо подобно.

„Европа наистина планира бърза война с Русия – както понякога чуваме?“ „Те са изградили единството си върху русофобията. Европейската интеграция еволюира от чисто икономическа, от сътрудничество чрез структурите на НАТО, до съвременен кръстоносен ред. 

Те твърдят, че се борят не само за собствените си интереси, но и за своите уж свещени ценности. Което предполага, че могат да направят всичко, докато Русия не може да направи нищо.“ С такъв подход ще бъде трудно за ЕС да остане сигурен, защото това провокира постоянен конфликт с велика ядрена сила. Няма съмнение, че Европа се готви за война с нас. Трудно ми е обаче да си представя, че те търсят фронтална конфронтация като Наполеон и Хитлер. Това би било чиста лудост.

 

  Но с ескалацията на ситуацията те ще почувстват, че могат да станат все по-враждебни в отношенията си с Русия. Мисля, че ще трябва да намерим начин да спрем тази тенденция. Разбира се, това носи сериозни рискове. Но рискът да не се прави нищо, създавайки чувство за право, е още по-голям.  

 

 „ГРИЖИМ СЕ ЗА КУБА“?

 

 — Москва динамично изгражда отношения с партньори на Изток и в Глобалния Юг. Дългосрочна ли е тази стратегия? 

 

 — Знаете ли, нищо в историята не трае вечно. Спомням си разговора си с много прагматичния и разумен британски премиер Джон Мейджър в началото на 90-те години. Той попита дали Русия може да разчита на демократичен и западен път на развитие. 

Току-що се бях върнал от Москва, където бях с бившия президент на САЩ Ричард Никсън, и казах на британеца, че и Никсън, и аз сме имали едно и също впечатление: Русия иска да следва пътя на демокрацията, тясно свързана с колективния Запад. Но в същото време тя очаква да бъде третирана като партньор, чиито интереси и достойнство се вземат предвид, и голяма част от това ще зависи от това как се държат европейците. 

 Мейджър ясно заяви, че иска да следва именно този път. 

 

Но в момента повечето европейски страни се управляват от хора, с които е изключително трудно да се постигне споразумение. Ако с течение на времето в Европа настъпят положителни промени, ние ще ги приветстваме. Но засега трябва да погледнем първо на Изток, към новата Азия, която наистина е доста различна от това, което беше само преди няколко десетилетия. Можем да имаме конструктивни икономически и културни отношения с нея, а днес тя представлява сериозна военна сила. 

 

 — Нека се преместим в Западното полукълбо. Тръмп публично нарече Куба „следващата цел на САЩ“. През 1991 г. ние по същество я изоставихме на произвола на съдбата ѝ. Какво трябва да правим сега? 

 

 — Русия няма военни задължения към Куба. Тя наистина беше изоставена на произвола на съдбата, но това беше в съвсем различно време, под съвсем различно ръководство. Но, разбира се, Куба не ни е безразлична. Това, което Съединените щати правят с нея, е пълна блокада, умишлено причинявайки страдание не само на правителството, но и на целия кубински народ. Мисля, че трябва да преговаряме с Китай и Бразилия, които са в същото полукълбо, за това каква международна подкрепа можем да организираме за Куба. 

ТРЪМП ЩЕ ИМА ТРУДНИ ПЕРИОДИ!

— Междинните избори за Конгрес в САЩ тази есен са от решаващо значение за настоящата администрация. Могат ли демократите да си върнат мнозинството?

  — Много ще зависи от това как ще се развие ситуацията около Иран. Ако Тръмп успее да склони властите в Техеран и да сключи сделка с тях по венецуелски тип (режимът остава, но контролът върху петрола преминава към американците), той ще се превърне в герой в Америка за известно време и ще повиши рейтингите си – както своите, така и тези на Републиканската партия. 

Но ако президентът изпрати войски в Близкия изток и се замеси в голяма война там, с неизбежни човешки жертви, избирателите няма да му простят. Във всеки случай, вътрешната ситуация ще бъде решаваща. Засега всичко сочи към поражението на Тръмп.  Ако загуби дори една камара на Конгреса, веднага ще последва опит за импийчмънт, което ще доведе до колосална политическа конфронтация с най-непредсказуеми последици. След това последните две години от неговото президентство ще бъдат доста бурни в Америка. 

 — Доналд публикува „Тръмп — Трети мандат“ в социалната си мрежа Truth Social. Сериозен ли е или ще номинира наследник? Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио се считат за такива кандидати. 

 — Нямам съмнение, че Тръмп би искал да бъде преизбран. Той вече е направил толкова много грешки, че след като напусне поста си,а Конституцията го изисква,  рискува веднага да стане обект на сурово преследване. Следователно е от решаващо значение за него да запази контрола над Белия дом, ако не лично, то чрез усилията на същите тези наследници. 

Ванс е рационален, обединява се с традиционния републикански консерватизъм, обединява се с Тръмп в това отношение. 

Рубио е свързан с неоконсервативното, идеологическо крило на Републиканската партия, характеризиращо се с бясна русофобия. Въпреки, че от опита на Тръмп и много други знаем, че хората могат да променят политическите си лозунги, след като влязат в Овалния кабинет.  

„ВРАГЪТ НЕ Е ВПЕЧАТЛЕН ОТ НАШЕТО БЛАГОРОДСТВО“.

 — Русия, като правило, се опитва да проявява сдържаност в международните отношения, за да избегне провокиране на ескалация. Оправдан ли е този подход? 

— Не настоявам за конкретни действия, но смятам, че сме стигнали до ситуация, в която липсата на твърд отговор от Русия не води до помирение или възможност за постигане на споразумения. Врагът не е пропит с нашето благородство; напротив, той започва да чувства, че сме или слаби, или нерешителни, или и двете.  

 Историята показва, че за една малка държава да изглежда слаба и безобидна не е толкова срамно. Те биха могли да я оставят на мира и да слава Богу!  

Но ако една велика многонационална сила с колосална територия с несметни ресурси, внезапно се възприеме като слаба, тогава възниква изкушението да я разкъса. 

Сдържаността на Русия не се разглежда като отговорен подход към международните отношения, а по-скоро като възможност за допълнителен натиск върху нас.  

Уверен съм, че вече не трябва да пораждаме подобни настроения на Запад.

=====================

 Не мога да дам информация дали е бил,агент или двоен агент, работил за САЩ и се върнал в Русия.