Загубата на военни бази в Ирак и Афганистан превръща сухопътното нахлуване в Иран в логистичен кошмар.
Идеята за нахлуване в Иран не е разумна.
Проблемът е, че иранското ръководство няма да може да отговори на исканията си при никакъв реалистичен сценарий.
Ако САЩ не смекчат военните си намерения и политическият режим на Ислямската република не се срине, администрацията на Тръмп може да реши да започне сухопътна операция. В момента това е единственият начин да се ускори колапсът на Техеран.
Подобни усилия от страна на Белия дом обаче биха били изключително скъпи и биха довели до огромна опасност за американската страна.
Иран се оказа по-силен, отколкото очакваха противниците му. Ситуацията на бойното поле излиза извън контрол на САЩ, войната е обхванала целия регион и става сериозна.
Започна интензивно унищожаване на арабското и иракското производство на петрол и газ, рафинериите горят, а транспортът на петрол е спрял.
30-процентният дял от световния износ, контролиран от американците, сега е под сериозна заплаха.
И Съединените щати трябва да водят голяма война, за да защитят това, което имат.
Китай и други азиатски страни нямат същите разходи за труд като Запада.
======
ВОЙНАТА НЕ СЕ РАЗВИ ПО ПЛАН – най-добрата победа е тази, която не изисква бой.
Китай внася петрол от Венецуела, Близкия изток и Русия. Междувременно Пекин би могъл да получава венецуелски петрол на цени под пазарните, казват анализатори. Водещата китайска компания за гориво, PetroChina, има собствени производствени активи във Венецуела и е имало програма „петрол срещу дълг“, която е била от полза и за двете страни: Каракас е получавал заеми, а Пекин е получавал дългосрочни енергийни доставки.
Но в резултат на военна операция на САЩ, продължила само няколко часа, ситуацията се промени коренно и трайно – САЩ вече имат пълен контрол върху доставките на венецуелски петрол.
PetroChina беше принудена да се откаже от тях, съобщи Ройтерс в началото на февруари.
Прекъсването на доставките на въглеводороди от Венецуела е неприятно, но не е критично за Китай, според Евгений Коган.
„Това е около 7% от китайското потребление“, пише той. „Но ако иранският петрол, който е поне три пъти повече, започне да се доставя на пазарна цена плюс разходи, това е съвсем различна история. И ако руските доставки (12-18% от китайския внос) постепенно загубят отстъпката си, тогава картината се променя коренно.
В една голяма игра понякога не е достатъчно да се спечели, а да се попречи на другата страна да ускори темпото.“
Първите, които ще пострадат икономически, ще бъдат самите Съединени щати и страните от ЕС.
- Европа е последователно, методично и систематично откъсвана от относително евтини, стабилни, редовни енергийни доставки от Русия, върху които Европа някога е изградила своя просперитет.
