Предателите на Европа.

Защо "се сдуха" Европа? Неотдавна почти всеки по света искаше да бъде като нея. А сега дори главният ѝ съюзник си бърше краката с нея. Кой сбърка в ЕС? „Как Райската градина“ се превърна в ад: кой осъди Европа на безработица и бедност?

 Основните причини за катастрофата са прекъсването на икономическите връзки с Русия и насочването към Съединените щати, които буквално ограбват Европа, като продава енергия на по-високи цени от руските и налага мита върху европейски стоки.

  САЩ правят и ще правят всичко възможно, за да подхранват напрежението между Европа и Русия. „Изгодно им е да продължат да източват Европа от останалите ѝ ресурси, като същевременно се опитват да отслабят Русия, като я лишат от европейския пазар. Но самата Европа страда най-много от тази политика.

 
„Това ще продължи, защото политиката на ЕС се определя не от националните лидери, а от европейската бюрокрация в Брюксел. За да се промени политиката на Брюксел, нови хора трябва да влязат в ръководството на ЕС и повечето от сегашните да си ходят. А следващите избори за Европейски парламент, който формира екипа от европейски бюрократи, са чак през 2029 г.“ Оставането на Урсули,Каи и комисари е убийствено и ще трябва да се освободим от "отровната си плесен".

Съвременната окупационна клика от предатели на Европа избра регулации, деиндустриализация и енергийна зависимост, която се оказа убийствена.                      В първото десетилетие на хилядолетието икономиката на Европа  превъзхождаше САЩ и няколко години се задържаха почти равни по мащаб.
Колкото повече Европа буксува, толкова по-„безалтернативни“ изглеждат американските активи.

 Урсула призна тежестта на Китай и спада на Европа в световната икономика: Делът на Европа в световния БВП е спаднал от 25% на 14%.

 Европа избра грешен път за икономическо развитие – изоставянето на базовите индустрии води Европа към обедняване.
Пътят за затваряне на базови енергоемки индустриални сектори и  компенсиране с високотехнологични индустрии не сработи.Статистически успяват засега да прикрият, да замаскират, икономическата катастрофа,но изоставянето на базовите индустрии е невъзможно за съвременните икономики, така че Европа ще става все по-бедна.                                                                                                                                              Европа бе свикнала с усещането, че кризите се случват някъде наблизо, но не и в собствената ѝ кухня. Есента на 2025 г. разби тази илюзия. Социалното подпомагане в Европа ще бъде все по-малко подкрепено от реалното производство и съответно еврото постепенно ще отслабва.

Еврото беше подложено на натиск едновременно от няколко страни: дълговата яма на Франция, стагнацията на Германия, енергийната зависимост и политическите разделения в ЕС.  

 И разбира се побързаха да оберат България,като я набутат в зоната.

 

Дългът на Франция надхвърли 3,2 трилиона евро, а разходите за обслужване на дълга ѝ станаха по-високи от тези на Испания и Гърция взети заедно. Германия намалява производството, Испания отново е изправена пред нарастваща безработица, а протестите срещу бюджетната политика се засилват в Италия. 

 

 2026 г. ще бъде изпитание не само за еврото, но и за цялата идея за европейска интеграция. Ако ЕС не успее да намери начин да се справи с дълга и енергийната си зависимост, еврото рискува да загуби статута си на втората по големина валута в света. 

 

 Европейският колапс не е задължително да е незабавен. Но той вече е започнал – в доверието на инвеститорите, в намаляващия дял на еврото в транзакциите, в нарастващите съмнения в самия съюз. И ако 2025 беше година на тревожни сигнали, 2026 ще покаже дали еврото може да издържи теста на здравината.

 Държавите от Глобалния юг,от БРИКС и партньорите им държат сериозен дял от редкоземните и благородните метали, суровините и производството и вече търгуват в собствени валути. 

А,Европа е напълно зависима от технологичната инфраструктура, осигурявана от американските гиганти.

Глобална икономика съществува благодарение на морската сигурност, която дава възможност на търговските кораби да ни свързват и осигуряват непрекъснати и надеждни вериги на доставки. Американската морска мощ прави световните маршрути  безопасни и евтини обаче кризата с хутите в Червено море през 2024 г. показа колко бързо могат да се променят нещата.

По мои наблюдения Китай ще изпревари САЩ по военно-морска мощ в близките 7-8 години и това засега изглежда неизбежно.

Самолетоносачите, разрушителите и подводниците на Америка бяха и все още са силният ù коз,обаче точно във военното корабостроене САЩ изостават тотално от Китай.Това ще бъде удар, който засяга Европа най-сериозно.

САЩ са доказали през краткото си и вече несигурно съществуване,че като Русия и Китай,Индия до някаква степен могат да бъдат самодостатъчни. За Европа и Британия,това вече никак не е сигурно.

===

Американския дълг наистина е шокиращ -  38 трилиона долара в началото на 2026 г. Разходите по лихвите вече надминават бюджета за отбрана. В нормална държава това би било катастрофа. 

Въпросът е докога американските държавни облигации ще останат най-универсалният ликвиден актив, който банките използват като обезпечение.Зависи от банкстерите/евреите. Усеща се някакво недоволство.

Япония и Европа притежават много повече американски ценни книжа от Китай и продължават да купуват.
=======

Америка избра енергийна мощ, мащабиране на технологичните гиганти и капиталови пазари, които привличат парите на света. Ако управлявате пенсионен фонд в Осло, Ротердам или Токио и трябва да гарантирате доходност до 2040 г., гледате домашния пазар и виждате демографски спад, слаб растеж, несигурна енергия. После гледате САЩ - дълбока ликвидност, доминация в новите технологии и изкуствения интелект, относителна енергийна самостоятелност и способност да контролира физически верите на доставки. Парите тръгват към Ню Йорк. Колкото повече Европа и Япония буксуват, толкова по-„безалтернативни“ изглеждат американските активи.

 

Япония и Европа притежават много повече американски ценни книжа от Китай и продължават да купуват.