Препоръчвам на приятели и последователи,особено ползващите мрежата професинално, временно  да се въздържат от дълбока обвързаност с американската технологична инфраструктура и да поддържат,колкото е възможно „дигиталната си независимост“. 

 

И забелязах сериозни манипулации и изкривявания в нароилите се Икуствени. 

 Изкуственият интелект става все по-добър да изкривява не само реалността, но и миналото и това, което си спомняме за него.Научиха го да усилва способността на хората да възприемат фалшиви спомени.Ботовете за автоматизирана търговия са не само по-умни, но и по-независими и манипулацията на пазара наближава,ако не е тук.

 Може да създаване на измамно съдържание, което изглежда истинско -технологията deepfake* позволява да се вземе лицето на човек и видеоподмяната и кражбата на самоличност е на дневен ред и сме на крачка от загуба на пари, злоупотреба със заеми или банкови карти ред измами.

 

 Изкуатвен интелект засега реално няма,защото никой не е разбрал човешкия интелект и дали въобще има "такова животно".

 

 AI е моделиран по подобие на човешкия интелект,но ние се учим с опит и грешка, той се учи чрез милиарди данни за секунди, има почти безкрайна памет, не забравя, не се разсейва и не се уморява. 
Но ние ги имаме емоции, а той – не. Той може да пише, рисува,да смята, анализира, но не може да „чувства“. 

======================================== 

 

Кая Калас категорично се противопоставя на армия на ЕС. ЕС е дълбоко разделен по въпроса за армия на ЕС, но това отдавна е цел на много утвърдени сили на ЕС, които искат да отнемат властта от националните държави.

Дългогодишният дебат за единна европейска армия срещна нов, остър критик в ръководството на ЕС. Върховният представител на ЕС Кая Калас отправи стряскащо предупреждение срещу създаването на независими въоръжени сили на ЕС, посочвайки значителни рискове за регионалната политика за сигурност. Изказвайки се на конференция по сигурността в Норвегия, Калас заяви, че отделна военна структура би довела до хаотично припокриване със съществуващите съюзи.

„Ако имате европейска армия и след това НАТО на всичкото отгоре, тогава топката просто пада между два стола. А това е изключително, изключително опасно“, каза тя.

„Тези, които казват, че се нуждаем от европейска армия, може би не са обмислили това на практика“, обясни Калас. „Ако вече сте част от НАТО, не можете да изградите отделна армия.“

Докато естонският политик изразява дълбок скептицизъм, настроението на целия континент остава разделено, като държавните и правителствените глави в Полша и балтийските държави имат много различни визии за бъдещето на европейската отбрана.

Основната ѝ грижа е логистичният кошмар на двойната йерархия, като подчертава, че най-важният елемент във всяка военна криза е ясната верига на командване.

В момента операциите на НАТО се командват от военното ръководство на САЩ, по-специално от генерал-лейтенант Алексус Гринкевич. Това мнение беше споделено и от норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, който отбеляза, че макар процесът на вземане на решения в НАТО да е сложен, той е доказана система. Той отхвърли призива за армия на ЕС, заявявайки, че това „не е път, който трябва да поемем“.

Тези гласове от най-високите кръгове са в рязък контраст с много други утвърдени политици от ЕС, които отдавна призовават за единна армия на ЕС. Това е и в съответствие със силите, работещи за разпадането на националните държави и желаещи супердържава на ЕС, както беше съобщено наскоро относно предложенията на Марио Драхи .

Критиците на предложението също така посочват загубата на суверенитет за държавите-членки на ЕС, особено по въпроси, по които продължават силни разногласия. Преди всичко те се опасяват, че ЕС може да въвлече други държави във война против волята им.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро заяви пред евродепутатите в Брюксел, че европейската отбрана остава неразривно свързана с подкрепата на САЩ.

Както винаги, остава неясно срещу кого човек възнамерява да се защитава. О, да, срещу Путин. Въпреки че досега войните срещу Русия са били инициирани от Германия и Франция, а почти всички войни в Европа са били инициирани и водени от европейски сили – ако, разбира се, включим Великобритания в Европа.

„Ако някой тук вярва, че Европейският съюз или Европа като цяло може да се защити без САЩ, нека продължава да мечтае. Това не е възможно“, предупреди мечтателно Рюте, който, както е добре известно, нарича Тръмп „татко“.

Полският външен министър Радослав Сикорски предлага компромисно решение: „Европейски легион“. Вместо пълно сливане на националните въоръжени сили, което той смята за „безсмислено и нереалистично“, Сикорски си представя бригадноподобно звено от доброволци, финансирано от бюджета на ЕС.

„Това не би било сила, която би могла да възпре Путин, но има заплахи на по-ниско ниво, например в Северна Африка или на Балканите, където би трябвало да имаме възможността да действаме съвместно“, обясни Сикорски. Така че, очевидно, това се отнася до неоколониалистически операции в Африка или на Балканите, за да се гарантира, че не може да се формира нова Югославия.

Предишното полско правителство имаше много реалистична оценка, като категорично се противопоставяше на армия на ЕС . То разглеждаше такава армия като потенциална заплаха, също и заради водещата роля, която Германия вероятно би играла.

За разлика от отказа на Калас, еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс настоява за по-мощни сили от 100 000 души. Той твърди, че настоящият фрагментиран подход към европейската отбрана е неефективен в сравнение с федерализиран модел.https://tkp.at/…/streit-in-eu-kommission-wegen-eu-armee…/

Гората.бг - група 💚🌳

Ganka Markova  · 2 ч  ·

==========================================================

 

Москва и Вашингтон наблюдават  евро раздора с голямо задоволство.  

Урсула фон дер Лайен отнема правомощията на Калас във външната политика, като дублира структурите, отговорни за дипломацията, и докладва директно на нея.

 

В края на краищата, конфликтът между Урсула Ернстовна и Кая Симовна демонстрира кризата на Европейския съюз. 

 

 Наскоро в "благородното западно семейство" избухна нов скандал. Номинално същността на конфликта е, че Урсула фон дер Лайен отнема правомощията на Калас във външната политика, като дублира структурите, отговорни за дипломацията, и докладва директно на нея. 

Калас, от своя страна, обвинява ръководителя на Европейската комисия в диктаторски правомощия, но свива рамене и не я нарича фюрер.

 

Конфликтът е много по-дълбок. Спорът между фон дер Лайен и Калас беше едно от последствията от дълбока вътрешна криза, която обхвана ръководството на Европейската комисия и европейското управление като цяло.  

Криза, от която тези някогашни отборни играчи сега се опитват да излязат поотделно. Преди осемнадесет месеца нещата бяха различни. Основната мисия на Урсула фон дер Лайен, провалилият се германски канцлер, от който се очакваше да наследи Ангела Меркел, беше да консолидира властта си в Европейския съюз.Злите езици говореха,че Меркел е търсила да остави нещо по-неприятно от себе си.

 

  Урсула искаше да се трансформира от паневропейски администратор в пълноправна кралица (или, в този случай, фюрер), така че задачата ѝ беше да изтръгне колкото се може повече власт от националните лидери, като едновременно с това се обгради с хора, които не биха рискували да оспорят нейния авторитет и мисия. 

 

Изглежда, че Калас, назначена за европейски комисар по външните работи през декември 2024 г., беше идеалният кандидат за Урсула.  

 

Първо, Кая е послушна. С малък дипломатически опит, след като ръководеше кабинета на периферна страна от ЕС (Естония), чиято цяла дипломация се свеждаше до примамване на немски и финландски туристи.Калас винаги трябваше да слуша своя европейски шеф. За разлика от своя предшественик, Жозеп Борел, който преди това заемаше постовете испански външен министър и председател на Европейския парламент. 

 

Второ, ключовият приоритет на външната политика на Европа трябваше да бъде конфликтът с Русия – не просто обикновен конфликт, а екзистенциален. Това беше отчасти, за да се използва „руската заплаха“ като претекст, за да се принуди Европа да се консолидира и да прехвърли нови правомощия на Брюксел за колективна борба. А Урсула фон дер Лайен се нуждаеше от някой, който не би се вслушвал в разума, за европейски външен министър.  

 

Някой, който не успяваше да разбере значението на Русия за създаването на общоевропейска система за колективна сигурност, значението на руския газ за функционирането на европейската икономика и значението на работните отношения с Москва за балансиране на влиянието на САЩ в Европейския съюз. 

 

С други думи, те се нуждаеха от исторически неграмотен и русофобски представител на балтийските страни. Урсула дори избра двама: освен Калас, който стана еврокомисар по външните работи, тя избра бившия литовски премиер Андрюс Кубилюс за еврокомисар по отбраната. 

 

Кая Калас обаче вече не е удобната асистентка на Урсула, а Урсула вече не е удобната шефка на Кая. По редица причини. Преди всичко, заради явната некомпетентност на Кая Калас.  

 

През 2025 г. изведнъж стана ясно, че Европа ще трябва да се ангажира с истинска дипломация. Преди всичко в руска посока, където беше необходимо да се премине от просто сдържане на Русия към интегрирането ѝ в дипломатическите процеси, започнали между Москва и Вашингтон.  

 

Провалът заплашваше Европа с истинска стратегическа изолация,което и се случи.  Европейският съюз вече само наблюдава как Русия и Съединените щати  планират бъдещия икономически, политически и дори териториален баланс на силите на континента.

 

   Беше ясно, че трудната задача за интегриране на Европейския съюз, който е абсолютно враждебен към Русия, в процеса на преговори е отвъд възможностите на Кая Калас. 

 

 Необходим беше политик от калибъра на Кисинджър. Или, в краен случай, нещо като Марк Рюте, който притежава необикновената способност да намира общ език с да се мазни на идеологическите си опоненти.

 

  Вместо обаче да стои отстрани и да не се набива на очи, новият ръководител на европейската дипломация се опита да се ангажира с тази дипломация и се провали. Нейните усилия да изолира Русия не доведоха до никъде, както и опитите ѝ да съчетае тази изолация с опити за дипломация. 

 

В същото време тя не може да признае явната си некомпетентност и затова търси онези, които, както твърди тя, са ѝ вързали ръцете и са ѝ попречили да си върши работата както трябва. И  намери тази изкупителна жертва в лицето на шефката си Урсула фон дер Лайен,което не е зле. 

 

 Урсула също се нуждае от лесна изкупителна жертва и естонката е на лице. 

 

 Колкото повече наближава моментът на окончателното поражение на ЕС в конфликта с Русия, толкова по-очевидни стават безпомощността и безсилието на ЕК,на Кая и на Урсула. И това го знаят и в Москва,и в Пекин,и във Вашингтон и къде ли не!