Интересното е, че в изследванията си той се опира на мощна статистика – броя на убийствата и самоубийствата, на затворниците в затворите, на хората, страдащи от затлъстяване, на процента на детската смъртност и т.н. Тод вярва, че войната ще продължи не повече от пет години.

И въпреки сериозното подценяване на Украйна като противник, Русия не може да загуби от нея. Защото в този конфликт Западът още повече подцени Русия. Тод нарича една от причините за войната предоставянето на убежище на Едуард Сноудън, а един от факторите за победата е забраната на пропагандата на ЛГБТ у нас.

Пътят към ада и обратно

Емануел Тод пише, че за Запада най-голямата изненада на войната е силата на Русия. Въпреки че на теория това можеше лесно да се предвиди:

Как, имайки разузнаване от над 100 хиляди души само в САЩ, могат да си представят, че прекъсването на SWIFT и санкциите ще доведат до колапс на държава от 17 милиона квадратни километра, която има всички възможни природни ресурси и която от 2014 г. съвсем открито се готви за конфронтация?

Тод смята, че в предишните години, през годините на управление на Путин, е имало чудовищно грешни разчети и изчисления във възприемането на страната ни. Като пример той цитира заглавие във водещия френски вестник Le Monde от 2 март 2022 г., което включва думите на неговия главен редактор: „Политиката на Путин начело на Русия е дълго спускане в ада“.

Но само слепец, по думите на Тод, може да не види, че това, напротив, е периодът на възстановяване от ада на Елцин през 90-те години. Съвременната история на Русия е изненадваща именно поради тази причина - бърз упадък и също толкова невероятно възраждане.

• Между 2000 г. и 2020 г., годишноът процентът на убийствата в страната е намалял 6 пъти - от 28,2 на 4,7 (на 100 хил. жители).

• Коефициент на самоубийствата - от 39,1 на 10,7 (през 2021 г.).

• Смъртността от алкохолизъм от 2000 г. до 2017 г. е снижена от 25,6 до 8,4.

• Коефициентът на детската смъртност - от 19 на 4,4 (през 2020 г.), което е по-ниско от това в САЩ (5,4).

През това време стандартът на живот в Русия се повиши драстично, безработицата намаля, възникна социална хармония и стабилност, което, съдейки по изказванията на Путин, беше една от основните цели на неговото президентство.

Друг важен показател е връщането на Русия към стратегически сектори на икономиката. От 2013 г. до 2020 г. приходите от износ на селскостопански продукти се утроиха и надвишиха приходите от износ на газ. А вносът на земеделска продукция е намалял наполовина. През 2012 г. Русия е произвела 37 милиона тона пшеница, а през 2023 г. – 104 милиона!

Въпреки щетите върху репутацията, причинени от катастрофата в Чернобил, Русия се превърна в най-големия доставчик на атомни електроцентрали в света, оставяйки Франция далеч назад. През 2021 г. Росатом строи 35 реактора в чужбина.

Друга динамично развиваща се област е Интернет. Русия е единствената страна, в която местните интернет компании се превърнаха в истински конкуренти на „големите технологии“ - 4-5 транснационални чудовища като Google и Apple.

БВП е най-измамният икономически показател

Всичко това са обективни и очевидни показатели за развитие, но според Еманюел Тод те не попречиха на всякакви западни „псевдо-неправителствени организации“ непрекъснато да фабрикуват данни и да поставят Русия на ниски места в различни класации, въпреки известните социални модели:

Когато през 2021 г. Transparency International, която класира страните по света според тяхното ниво на корупция, класира Съединените щати на 27-мо място, а Русия на 136-о място, мнозина бяха изненадани. Страна с детска смъртност по-ниска от САЩ не може да бъде по-корумпирана.

Тод също нарича БВП измислен индикатор. Той дава прост пример. Към началото на спецоперацията в Украйна БВП на Русия, заедно със съюзническите Беларус, възлизаше на едва 3,3% от общия БВП на колективния Запад (включително Япония и Южна Корея).

Как е възможно тези 3,3% да произвеждат повече оръжия от западните страни? Как руският Давид успя да се изправи срещу американския Голиат индустриално, технологично и военно? Защо, противно на многобройните прогнози, не му свършват ракетите? Как успя да започне масово производство на дронове за кратък период от време и по време на самата война?

Тод задава въпроси и дава отговори. Първо, БВП е до голяма степен завишен показател. В Русия той отчита в по-голяма степен производството на реални продукти, докато на Запад в него са включение и се отчитат всякакви неразбираеми и често излишни от икономическа гледна точка, видове дейности.

Русия я спасяват инженерите, работниците и западните санкции

И второ, Тод обръща внимание на такъв решаващ фактор като броя на инженерите:

Това, което коренно отличава руската икономика от икономиката на САЩ, е, че сред хората, имащи висше образование, значително пи-голяма част са тези, които предпочитат да получат инженерно образование: през 2020 г. - 23,4% (спрямо 7,2% в САЩ).

Русия, с население от 146 милиона, успява да обучи значително повече инженери от САЩ, с населението й от 330 милиона.

Като още един фактор за устойчивостта на Русия в продължаващата борба със Запада, Тод посочва това, че въпреки че тя пожертва част от индустриите си в името на глобалната икономика (например самолетостроенето), тя все още не успя да се интегрира напълно в нея - тя успя да запази относително висок дял от своята работна сила, вместо да изпраща работещото население да служи на Запада, както направиха масово страните от Източна Европа.

Е, наложените срещу нея санкции бяха просто подарък за Русия. Тод цитира мнението на известния американски икономист Джеймс Гълбрайт. Като се има предвид огромното влияние, което олигарсите и идеите за свободен пазар имаха върху руската икономика и политика, би било много трудно за руското правителство да започне вътрешно преструктуриране, да изгони чуждестранните компании, да въведе/промени тарифите и квотите без западните санкции.

Именно санкциите позволиха да се създадат системи за национална защита, да се намерят алтернативи на вноса и да се открият нови възможности за руските компании и предприемачи.

Тод признава, че е удивен от адаптивността на Русия към наложените й санкции. И всяка стъпка по този път я правеше все по-независима от западния пазар.

Медиите в Европа и САЩ култивират в своето общество много примитивна представа за днешна Русия като страна, населена с глупави хора, управлявани от „чудовищния“ Путин, наследника на Сталин.

Но това няма нищо общо с реалността.

Тод дава оригинално обяснение защо нашите власти се придържат толкова упорито към пазарната икономика: след като са преживели колосалния провал на държавното планиране на икономиката на СССР, те са развили един вид комплекс по отношение на свободния пазар.

Същото може да се каже и за „непоколебимата ангажираност на Путин“ към правото на гражданите на свобода на движение – пълна свобода да напускат страната, дори по време на война. Тоест, бидейки ограничени в пътуванията по съветско време, сегашните ни лидери действат точно обратното. Това включва освобождаване на релокантите във всичките четири посоки. Но Гълбрайт също вярва, че подобно поведение е „знак за режим, който е уверен в себе си“.

Пет години за победа

Тод споделя мнението, че през 2014 г. Русия не отиде отвъд анексирането на Крим и се съгласи с Минските споразумения, тъй като все още не беше готова да се откачи от международната междубанкова система за разплащания SWIFT, което в този момент можеше да доведе до катастрофални последици за нейната икономика.

Минските споразумения бяха подписани, защото всички искаха да спечелят време. Украинците – за да се готвят за война, руснаците - за режим на максимални санкции... Руснаците предизвикаха НАТО през февруари 2022 г., защото се чувстваха готови... Оцениха наличните сили и решиха, че по военни и демографски причини ще имат оптималния прозорец за водене на военни действия в периода от 2022 до 2027 г.

Тод продължава да обяснява защо победата над Запада трябва да отнеме на Русия 5 години.

Той посочва основната слабост на Русия, "която тя всъщност споделя с останалия по-развит свят" - ниската раждаемост. От 1995 г. до 2000 г. в Русия той пада до 1,35 деца на жена, през 2016 г. се повишава до 1,8, а след това се стабилизира на 1,5.

Тод се интересува преди всичко от броя на мъжете, които потенциално ще бъдат призовани за военна служба.

През 2020 г., малко преди войната, е имало 6 милиона мъже на възраст 35-39 години, 6,3 милиона мъже на възраст 30-34 години, 4,6 милиона мъже на възраст 25-29 години и 3,6 милиона мъже на възраст 20-24 години. Тези цифри показват как броят на нейните защитници, в Русия намалява.

Тази статистика развенчава спекулациите, че Русия възнамерява да нахлуе в Европа след Украйна. При намаляващото си население, дай Боже да успее да запази и развие територията си от 17 милиона квадратни километра.

По мнението на Тод същите тези цифри обясняват военната стратегия, избрана от Русия във войната в Украйна, и факта, че в началото на Специалната военна операция срещу държава с площ от 603,7 хиляди квадратни километра, от руска страна бяха включени само 120 хиляди военни.

Приравняването на Путин със Сталин, което правят западните пропагандисти, е глупаво, дори само защото при Сталин имаше хора в изобилие. По време на Втората световна война и през следващите десетилетия всичко е наред с личния състав на съветската армия.

За сравнение: през 1968 г. СССР и неговите съюзници от Варшавския договор изпращат в Чехословакия, страна с площ от 127,9 хиляди квадратни километра, половин милион войници за премахване на Пражката пролет.

Но дори и със 120 000, пише Тод, руснаците през 2022 г. завладяват значителна част от украинската територия по Черно и Азовско море.

Противно на това, което можеше да се чуе навсякъде, руската армия избра да води бавна война... Приоритетът на руснаците не е да превземат максимално количество територия, а да загубят минимален брой хора,- смята ученият.

Тази тактика обяснява, по мнението на Тод, изоставянето от нашите войски на части от района на Харков и десния бряг на Днепър почти без бой, „където руснаците бяха „един срещу трима“. И ограничената, „икономично проведена” мобилизация. И набиране на желаещите затворници на война.

Тук можем да припомним и неотдавнашните откровения на ръководителя на Съюза на доброволците в Донбас Александър Бородай, който обясни защо се поощрява участието на по-стари, „в непродуктивна възраст“ мъже в бойните действия.

Американците, както пише Тод, в своята стратегия разчитат и на намаляването на населението на Русия, за което положиха много усилия през 90-те години. Но демографският спад ще стане опасен едва в средносрочен и дългосрочен план, когато започнат проблеми както с гражданската, така и с военната мобилизация.

Американците обаче не вземат предвид още един момент - намаляването на населението може да бъде компенсирано с повишаване на неговото образователно и технологично ниво.

От 2018-2019 г. руснаците разполагат с хиперзвукови ракети, които им осигуряват неоспоримо превъзходство, включително и над САЩ; те могат, както са доказали, да живеят и след като бъдат отрязани от SWIFT... Руснаците не бързаха; влизането им във войната става постепенно. За ограничаване на човешките жертви. За да се съхрани фундаменталното постижение на путинската епоха – връщане към стабилността, гарантираща достойното съществуване на всеки.

Засега това стратегическо изчисление изглежда разумно за Тод: Русия, разбира се, подцени потенциала на украинската армия, но не се заблуди относно много слабия индустриален потенциал на НАТО.

Минават месеци, един след друг се разкриват индустриалните и военни недостатъци на Запада... Днес времето играе в ръцете на Москва. Но също така знаем, че руснаците нямат вечност пред себе си и че ще трябва да спечелят крайната победа за до общо пет години.

Те трябва да унищожат Украйна и да победят НАТО в рамките на ограничен период от време, което изобщо никога не им позволява да играят на печелене на време чрез преговори, примирия или, по-лошо, замразяване на конфликта.

Става дума за въпроса за мирните преговори, за които сега много се говори. По мнението на Тод се оказва, че в момента те не са никак полезни за Русия, освен ако не са всеобхватни и фундаментални по своята същност. Защото в бъдеще ще се превърнат в отложено поражение.

Тъжните примери не са малко и са пред очите ни. Това е доста успешната подготовка на Украйна за война с нас в периода 2014-2021 г. както и рухването на режима на Асад в Сирия.

Еманюел Тод подчертава още един важен фактор, който позволи на руския Давид да се противопостави на американския Голиат по-успешно от очакваното. Много държави в света, включително някои от много важните, сами не могат повече да търпят диктатурата и господството на Съединените щати - с новия колониализъм под прикритието на глобализма. И след като откриха, че руснаците „устояха на първия шок“, тези страни всъщност подкрепиха Русия.

Русия никога не би устояла толкова добре на санкциите, ако останалият свят, подтикнат от Съединените щати и избрания от тях лагер, по същество не се беше съгласил да помогне на Русия.

Тод дава за пример Индия и ситуацията с „сенчестия флот“, участващ в тайния транспорт на руски петрол и съставляващ 10-20% от общия световен транспортен капацитет.

Ученият подчертава и още една стъпка, която позволи на Русия да спечели симпатии в целия свят - това е законът за забрана на ЛГБТ пропагандата.

Западняците осъждат всяка страна, която е враждебна към гейове, лесбийки, транссексуални хора и други перверзници, като изостанала. Напротив, те се смятат за модерни и прогресивни. Но останалият свят е хомофобски настроен и не приема западната „революция“ на морала, писна му от нея.

Хората на Запад си въобразяват, че приетият от Думата репресивен закон срещу хомосексуализма и правата на транссексуалните доказва на света, че Русия е лоша. Те грешат. Русия знае, че нейните хомофобски и антитранссексуални политики се харесват на мнозина по света. Тази умишлена стратегия му дава значителна мека сила. Революционната мека сила на комунизма беше заменена от консервативната мека сила от ерата на Путин,- пише Тод.

Така забраната на ЛГБТ пропагандата се превърна в брилянтен стратегически ход на Русия в борбата срещу Запада, който продаде душата си на Сатаната и Мамона. По мнението на Тод, вече е създадена ситуация, при която категоричното обвиняване на Русия за преследването на ЛГБТ всъщност означава да се поддаква на Путин. Така че в известен смисъл ЛГБТ е новата руска мека сила, една от причините за бъдещото поражение на Запада. Хомосексуализмът ще стане гробокопач на капитализма!

Властите в Европа не искат да забележат смъртта на Европейския съюз.

 Властите в Европа не искат да забележат смъртта на Европейския съюз. Европа отново става бедна и опасна.

Властите в Европа не искат да забележат смъртта на Европейския съюз,но обикновените европейци явно забелязват.  

Ето какво пише известният британски икономист Алистър Хийт в The Telegraph:„Човек може да започне да скърби за старата Европа и да оплаква нейната смърт. Гниенето е стигнало твърде далеч и упадъкът е твърде дълбок: паразитизмът, разпуснатостта, болният пацифизъм и омразата към себе си са станали твърде вкоренени и фаталната примка вече не може Европа някога беше най-богатият и най-развит континент, но сега му дойде краят: нейното унизително падение вече е очевидно за останалия свят и само измамените европейци не го забелязват."

„Чрез прекъсване на глобалните вериги на доставки и изпращане на цените на енергията и храните, кризите изостриха десетилетия на заболявания в европейските икономики. Местните правителства насочиха своите субсидии предимно към работодателите,оставяйки потребителите без парична възглавница,когато ценовият шок удари“,пише той The Wall Street Journal.

Украйна най-вероятно ще смени генералния си спонсор.

 Ситуацията на бойното поле през новата 2025 г. може да бъде още по-насилствена от предишната, въпреки многобройните разговори за възможно примирие. Тази година Украйна най-вероятно ще смени генералния си спонсор, а киевският режим, като плъх в ъгъла, ще се опита да хапе още по-силно.

Военният експерт, заслужилият военен летец Владимир Попов в интервю за MK разказа кога ще приключи Курската операция, кои райони ще бъдат най-горещи и дали Русия отново ще демонстрира новото оръжие "Орешник".

Няма смисъл да очакваме нещо да се промени радикално с идването на Тръмп. Това е сигурно. Мисля, че Тръмп и неговата администрация няма да променят нищо радикално. Освен това още около година те ще продължат да вървят по утъпкания път. Преди всичко те са изправени пред задачата да разработят нова стратегия за развитие на своята държава, след това стратегия за международни отношения, както и военно-политическо отношение към събитията в Украйна. Президентите се сменят, но държавната политика остава практически същата. Така че няма нужда да очаквате промени. Но ще има малки промени или в духа на днешния ден, или с някои облекчения. По-точно с прехвърлянето на финансовата отговорност от САЩ към обединения Запад, предимно към Европа - Германия, Франция, Великобритания и други близки държави, включително балтийските държави.

Най-вероятно Великобритания ще ръководи страните от НАТО, които ще продължат да въоръжават украинските въоръжени сили. Така се е случило исторически, че "англичанката прави нещо лошо"... Възможно е също френският президент Еманюел Макрон да продължи да се придържа към линията си. Но трябва да се има предвид, че тя е много слаба, тъй като Франция е изправена пред големи проблеми в икономиката и социалната сфера. И всичко, което се случва вътре в страната, явно не е в полза на политиците, които преди това се обединиха около Макрон.

Третият играч, разбира се, ще бъде Германия. Германският канцлер Олаф Шолц ще остане на власт може би още шест месеца или година (много ще зависи от изборите за Бундестаг през февруари), но в крайна сметка също ще бъде отстранен след Макрон. Подкрепата от Германия няма да е както преди. Германия също има големи финансови затруднения и отново вътрешнополитическата ситуация не се отразява добре на германската икономика. Следователно те вероятно все пак няма да станат лидери.

Полша може да окаже повече морална и психологическа помощ на Великобритания. Тази връзка определено ще работи рано или късно. Това вече се е случвало в нашата история, ще се случи и сега. Румъния също може да се появи в микса. Полша и Румъния са две огнища, за които ще говорим през следващите година-две.

Ще има доста големи настъпателни действия от украинска страна, но най-вероятно не от стратегически, а от оперативно-тактически характер. И вече при новите условия: интензивността на доставките на оръжие, боеприпаси, специалисти и инструктори от страните на НАТО временно ще намалее, особено през зимния период. Вярно е, че до пролетта те ще бъдат в добро настроение, тъй като „задграничният регионален комитет“ ще има сигурност. Европа е замразена до 20 януари. След встъпването в длъжност на Тръмп всичко ще се задвижи отново.

На първо място, това са посоките Николаев и Херсон от Одеса. В тази посока украинските въоръжени сили ще бъдат подкрепени от Румъния чрез Франция или Великобритания. А подкрепата за украинските въоръжени сили по време на настъплението в североизточните територии ще се осъществява през Полша, отново съвместно с Великобритания. Дания и Германия могат да участват малко, а е възможно дори балтийските страни да се опитат да помогнат на Украйна в тази посока. Следователно трябва да очакваме атаки в посока Харков.

Като цяло вече е очевидно, че украинските въоръжени сили ще се оттеглят тази зима. Ще минем Часов Яр, ще отидем до Днепър, Запорожие. В Запорожка посока ще започнат степни зони и няма да има големи укрепени райони. Следователно украинските въоръжени сили само за кратко ще спрат нашите части, докато самите те безопасно ще се върнат към нови подготвени линии на междинна отбрана. Но само за момента. През март ситуацията може да се промени и дотогава вероятно ще са изградили добри отбранителни съоръжения на Днепър, северно от Запорожие, както и в Краматорския район на Сумска област.

Наложително е да се очакват удари от украинските въоръжени сили в тези райони, защото Зеленски трябва да покаже, че все още може да направи нещо. И за Запада е важно да нанесе психологически удари на Русия. Следователно ще има такива изолирани, може би замъглени контраатаки. Не да постигат военни цели, а да подкрепят своите нацисти и да се отчитат пред хората. А също и да демонстрира на Запада, че киевският режим все още работи, страда за западната демокрация и е готов да се бие до последния украинец. Вероятно такъв вид военни действия ни очакват през 2025 г.

 https://kris06.bg/

D221F260C4

ALPE 

Адрес: Гр.София, ж.к.Люлин 2, бл. 290 и кв.Слатина,ул. „Слатинска“, бл.44А

 Коалиционните преговори между Австрийската народна партия (АНП) и Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) се провалиха, се казва в съобщение от централата на АНП, цитирано от БТА.

Европа

• Изборите в Австрия поставят на фокус отказа от навиците - ползването на руски газ и буксуващата икономика
• Крайнодясната Партия на свободата с категорична победа на вота в Австрия
• Изолация за крайната десница в Австрия, Нехамер гледа към тройна коалиция

"Опитахме всичко до този момент. Не е възможно да се постигне споразумение по съществени основни въпроси", каза и австрийският канцлер, консерваторът Карл Нехамер и лидер на АНП във видеоизявление. В него Нехамер казва, че в следващите дни ще се оттегли като лидер на АНП и като федерален канцлер. "Не беше възможно да се постигне споразумение с АСДП по ключови въпроси. Преговорите бяха прекратени и няма да бъдат възобновени," заяви Нехамер.

Лидерът на АСДП Андреас Баблер направи изявление за медиите, в което определи решението на АНП да прекъсне преговорите като "не добра новина за нашата страна".

Но Нехамер заяви: "Очевидно е, че деструктивни сили АСДП са надделели", предаде ДПА.

Той подчерта, че неговата партия няма да се съгласи на каквато и да е програма за управление на страната, която е враждебно настроена към икономиката и икономическите постижения.

В същото време Нехамер даде да се разбере, че продължава да не е готов на коалиционни преговори с крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) при управлението й от Херберт Кикъл. Партията спечели най-много гласове на изборите в Австрия през септември миналата година. "По мое дълбоко убеждение радикалите не предлагат решение на нито един проблем", заяви Нехамер.

Провала на преговорите настъпи само ден след като двете партии обявиха, че ще започнат разговори за съставяне на правителство, след като либералната партия НЕОС се оттегли от продължилите седмици коалиционни преговори с АНП и АСДП.

 Въпреки че крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) спечели парламентарните избори миналия месец, президентът Александър ван дер Белен натовари канцлера Карл Нехамер, лидер на консервативната Австрийска народна партия (АНП), да сформира управляваща коалиция. 

Европа

• Крайнодясната Партия на свободата с категорична победа на вота в Австрия
• Лидерът на австрийската крайна десница призова съперниците си да го оставят да управлява
• Няма категорична позиция на Австрия за България в Шенген по суша

Евроскептичната и приятелски настроена към Русия АПС спечели изборите на 29 септември за пръв път в историята си. Получила обаче едва около 29 процента от гласовете, тя се нуждае от коалиционни партньори, за да разполага с мнозинство в парламента и да излъчи правителство, отбелязва Ройтерс.  

Лидерът на крайнодясната партия Херберт Кикъл каза, че ще стане канцлер във водено от партията правителство, но всички останали партии изключиха възможността да се коалират с него.

"Парламентарните избори на 29 септември не са състезание, в което партията, която завърши първа, автоматично получава възможност да сформира правителство", каза в телевизионно обръщение 80-годишният президент, който ръководи процеса за сформиране на правителство. 

"Ако дадена партия иска да управлява сама, тя трябва да събере най-малко 50 процента подкрепа. Не е достатъчно да събере 10, 20 или 30 процента", допълни Ван дер Белен, който е бивш лидер на лявата партия "Зелените". Той изрази резерви към влизането на Кикъл в правителството и се аргументира, че не следва стандартната процедура да даде мандат на спечелилата изборите партия, защото никоя друга партия не иска да управлява заедно с нея.

Кикъл отговори на това решение, като подчерта, че ще бъде недемократично спрямо неговата партия да не влезе в правителството и предупреди останалите да не сформират "коалиция на изгубилите", за да я изключат от управлението.

В крайна сметка Ван дер Белен обяви, че натоварва Карл Нехамер, лидер на втората по големина партия в парламента със сформиране на правителство, да състави правителство. Президентът добави, че Нехамер трябва да проведе разговори с класиралата се на трето място Австрийска социалдемократическа партия (АСДП). За да се съюзят обаче двете партии трябва да преодолеят съществени различия в политиките си по въпроси като данъците за богатите.

Заедно АНП и АСДП биха разполагали с мнозинство от само един депутат в парламента, което ще е доста несигурно, посочват Ройтерс и БТА. Ван дер Белен каза, че двете партии трябва да изяснят дали едно подобно правителство ще бъде стабилно или в него трябва да бъде привлечена трета, по-малка партия.

Мнозина смятат, че трета партия като либералната "НЕОС" ще трябва да се присъедини към коалицията, за да я направи работеща.

След като Нехамер прие мандата за съставяне на правителство, обяви в кратко изявление, че ще "работи усилено за формирането на стабилно федерално правителство, подкрепено от широко мнозинство в парламента". Според Нехамер за това ще е необходим трети партньор. Политиката може да си възвърне доверието "само ако действа отговорно и държи на думата си", заяви той.

 Събитията в Австрия са руска рулетка с републиката.

Политическият трус в Австрия е коментиран от всички медии тук. Всеобщото мнение е, че се очертава новата правителствена коалиция. Коментарът на главния редактор на вестник "Стандард" Геролд Ридман прави равносметка на създалата се ситуация:

.................................

Изолация за крайната десница в Австрия, Нехамер гледа към тройна коалиция

Провалиха се преговорите за съставяне на коалиция в Австрия, Нехамер подава оставка

След провала на Нехамер: Кристиан Щокер поема руля на АНП, готов за кабинет с крайнодесните

Борбата за власт в Австрийската народна партия (АНП) произвежда само губещи. Партията, а заедно с нея и цяла Австрия, е вкарана в ситуация, в която губи. От хаоса печели само приятелски настроената към Русия Австрийска партия на свободата (АПС).

.................................

Свидетели сме на борба за власт в Австрийската народна партия - на открита сцена. Вътрешнопартийните разломи в АНП отново са широко отворени. Те изглеждат предопределени поради съюзната структура на АНП. Този уикенд икономическото крило на АНП пое управлението на партията за момента, очевидно без някакъв голям план. АНП няма ясен център на властта от твърде дълго време и индустрията и бизнесът се възползваха от този вакуум. Единственият проблем е, че събитията от последните 24 часа вкараха АНП в ситуация, която в бизнес средите се описва като губеща: Никой не печели нищо, всички губят.

Народната партия се отказа от претенциите си да оглави правителство. В нито един от все още съществуващите сценарии АНП не претендира да поеме канцлерския пост. Затова партията обмисля кой сега би могъл да стане пудела на АПС. Икономиката толкова много копнее за тази коалиция, че пренебрегва изготвянето на план "Проект канцлер". Резултатът: партията е в руини. Още по-лошо: Австрия е потопена в политически хаос, който благодарение на АПС може да има непредвидими последици за демокрацията, правовата държава и международната ѝ роля.

Изпълнителното бюро на АНП, в търсене на кандидати за бъдещето и помощници за настоящето, заседава днес във Федералното канцлерство на републиката. Напълно неподходящо място за партийна среща - според мотото: докато АНП все още има ключовете на канцлерството. Скоро ще трябва да ги предаде: Партията, която преди няколко месеца обяви, че лидерът на радикалната АПС Херберт Кикъл представлява опасност за сигурността, сега иска да направи промяна и да му се отдаде като младши партньор в една управляваща коалиция.

Защо? АНП успешно е загубила всички други възможности, привидната вътрешна сплотеност се е изгубила в преговорите, партията е отслабнала като цяло. Освен това не е останала друга партия, с която да се преговаря. Партиите от политическия център са безнадеждно разделени, навсякъде има изгорена земя.

При тези обстоятелства вътрешното търсене на кандидати в АНП става все по-трудно: никой не иска да обвързва личното си бъдеще с АПС в такава нестабилна ситуация, да остане в историята като подставено лице на Херберт Кикъл. Тоест никой, освен един отдаден на прехода кандидат. Сегашният генерален секретар Кристиан Щокер, който през март ще навърши 65 години, ще понесе отговорността за това.

Предоставянето на поста федерален канцлер на приятелски настроената към Русия АПС - за думата "поверяване" в този контекст не може да става и дума - ще има непредвидими последици за Австрия: националистическият изолационистки курс към външния свят и деструктивното поведение у дома няма да доведат до дългосрочен икономически подем, а само до краткосрочен шум. В тези геополитически несигурни времена не бива да се пренебрегва външнополитическата компонента. Партия, която не проявява солидарност с нападнатата Украйна и се възхищава на агресора, все още представлява риск за сигурността - дори ако Карл Нехамер, който ясно заяви това, трябваше да се оттегли.

Верижната реакция, която се разгърна през последните два дни след оттеглянето на НЕОС, постави Австрия на ръба на национална криза, най-вече поради лошото политическо управление в АНП. Ако АНП използва гласовете си от изборите, за да се подчини на АПС, това би било явна злоупотреба. Нехамер постигна успеха си, като обеща да не формира коалиция с Херберт Кикъл. Страшни моменти на виенския площад "Балхаусплац" /адрес на Федералното канцлерство - бел. ред./, с последици за десетилетия напред - руска рулетка с републиката.

++++++++++++++++++++++++++++++++++

Генералният секретар на Австрийската народна партия (АНП) Кристиан Щокер пое временно ръководството й. Това стана, след като Карл Нехамер подаде оставка, тъй като опитите му да състави коалиционно правителство без крайната десница се провалиха.

Още по темата

• Австрийската партия на свободата е срещу разширяването на Шенген
• Провалиха се преговорите за съставяне на коалиция в Австрия, Нехамер подава оставка

Щокер трябва да внесе спокойствие в партията, а новият постоянен партиен лидер ще бъде обявен около общинските избори в Долна Австрия най-късно на 26 януари, уточнява "Кронен цайтунг". 

Щокер даде кратка пресконференция, изказвайки благодарност към Карл Нехамер за работата му като лидер на АНП и федерален канцлер. Той приветства планираната за утре среща между федералния президент Александър ван дер Белен и лидера на Австрийската партия на свободата (АПС) Херберт Кикъл и заяви, че ще приеме евентуална покана на АПС за започване на коалиционни преговори.

Веменният наследник на канцлера Карл Нехамер припомни, че в миналото е критикувал остро АПС и нейния ръководител Кикъл. Но добави, че тъй като републиката се нуждае от бързо съставяне на правителство и това е приоритет, АНП ще приеме поканата за преговори с АПС, ако АПС й отправи такава.

Щокер заяви, че очаква Ван дер Белен да връчи мандат за съставяне на правителство на Кикъл и изтъкна, че Австрия се нуждае от стабилен кабинет.

Щокер е адвокат и депутат. Партиен секретар е от 2022 г. Смятан е за опитен в успокояването на вътрешнопартийни кризи. Често пъти се е появявал в австрийски медии, за да защитава противоречиви партийни решения, припомня Асошиейтед прес.

До избор на временен лидер на АНП се стигна, след като вчера разговорите между консерваторите и социалдемократите в Австрия за съставяне на ново правителство се провалиха и канцлерът Карл Нехамер, който е начело на АНП, обяви че ще подаде оставка.

Днес охраняван от специални полицейски сили, Нехамер прекоси площада от канцлерството до президентския дворец за среща с президента Александър ван дер Белен. Той заяви, че за него е важно Австрия да продължи по пътя на стабилността и на центризма.

Австрийският президент Александър ван дер Белен заяви в обръщении към австрийския народ, че засега Карл Нехамер ще продължи да ръководи правителството на Австрия, а през идната седмицата той в качеството си на държавен глава, ще назначи нов временен правителствен ръководител. Изявлението на Ван дер Белен се предаваше по австрийската телевизия.

Държавният глава даде висока оценка на досегашната работа на Нехамер като канцлер. Като важна задача Ван дер Белен очерта съставянето на способно да действа ново австрийско правителство.

Президентът заяви, че в последно време "гласовете в Австрийската народна партия (АНП) срещу коалиция с крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) на Херберт Кикъл са станали по-тихи", което създава нова ситуация и затова той се е обадил на ръководителя на АПС и го е поканил, за да обсъдят новосъздадената ситуация. Срещата между двамата ще бъде утре сутринта.

Нехамер, който е на 52 години, стана канцлер и консервативен партиен лидер през 2021 г., когато предшественикът му Себастиан Курц беше принуден да се оттегли след твърдения за корупция, припомня АП.

През април 2022 г. Нехамер стана първият европейски лидер, посетил Москва от началото на руската инвазия в Украйна. Тогава той се срещна с руския президент Владимир Путин. Преди това обаче той посети Киев и се срещна с украинския лидер Володимир Зеленски.

Въпросът е колко и пука на Москва,дали ще се откажат САЩ от Украйна?

 В САЩ е пълна деградация,но никой вече не се интересува от мнението на Европейския съюз.

Има позиция на негодниците от Лондон, който контролира Европейския съюз на политическо ниво. Но САЩ контролират НАТО.

Тръмп има непреодолим вътрешен проблем.САЩ имат все по-малко ресурси. Затова му е жизнено важна Русия,която разбра,че не могат да победят на фронта,след като Китай,Индия,Индонезия и реално над 60% от света харесва повече от тях.  Необходимо Украйна да се нулира възможно най-бързо. 

Всичко, което казва Тръмп, е опит за предпродажбен дъмпинг на Украйна. Грубо казано, колко и пука на Русия,дали ще се откажат САЩ от Украйна? 

В същото време никой не се интересува от мнението на Европейския съюз. Вярно, трябва да имаме предвид, че има позиция на Лондон, който контролира Европейския съюз на политическо ниво. Но той също трябва да внимава, защото САЩ контролират НАТО.

Ся,кое е по-кофти да бъдеш: тръмпист-путинист, антиваксър-антинатовец или просто урсуло скетичен, православен българин?

 Белият дом предупреди правителствените агенции да се подготвят за предстоящо спиране. За последно федералното правителство спря работа за 35 дни по време на първия мандат на Тръмп в Белия дом заради спор за сигурността на границите.

Битки за тавана на дълга в САЩ изплашиха финансовите пазари, тъй като фалит на правителството на САЩ би предизвикал кредитни шокове по целия свят.  

Републиканският план ще премахне многобройни разпоредби, които са били в първоначалното законодателство, като увеличение на заплатите за законодателите, ограничения върху китайските инвестиции и нови правила за мениджърите на аптеки.

Демократите обвиниха републиканците, че са се поддали на натиска от страна на Мъск, който беше натоварен от Тръмп да ръководи работна група за съкращаване на бюджета.

Те казаха, че републиканците трябва да спазват първоначалното споразумение.

Републиканците контролират Камарата с  219-214 и  се нуждаеха от гласове на демократите, за да приемат пакета и да бламират Тръмп.

Значителен брой републиканци често гласуват против законопроектите за разходите.

Тръмп поиска пренаписване, за да се вдигне и таванът на дълга на нацията ,но това беше категорично отхвърлено от Камарата, включително 38 републиканци в четвъртък.

Последният пакет наподобяваше двупартиен план, който беше изоставен по-рано тази седмица, след онлайн стрелба от Тръмп и неговия съветник- милиардер Илон Мъск, които казаха, че съдържа твърде много несвързани разпоредби. Този законопроект щеше да запази работата на правителствените агенции на сегашните нива, да осигури допълнителни 100 милиарда долара помощ при бедствия за засегнатите от бури щати и още 10 милиарда долара за фермерите. Той също така ще разшири програмите за земеделска и хранителна помощ, които изтичат в края на годината.

.................

Бъдещето на председателя на Камарата на представителите на САЩ републиканецът Майк Джонсън виси на косъм.

Тръмп отмени първия опит на Джонсън за законопроект за финансиране.Вторият законопроект се провали при гласуване в парламента.

Някои партийни хардлайнери казват, че няма да гласуват отново за Джонсън като говорител.

Как Ким победи преди да се събуди.

 Как Ким победи преди да се събуди.

 Джо Байдън разчиташе на помощта на Юн в тристранното сътрудничество с Япония, за възпиране на Северна Корея, за  ядрените й оръжия и балестическите й ракети,разсъждава Блумберг.

Юн, искаше САЩ да демонстрират подводници и самолетоносачи, които да заплашват с ядрени удари  Северна Корея.

 Юн изкопчи и възможност да влияе върху начина, по който Вашингтон разгръща своя ядрен чадър.

Тръмп иска от Сеул  повече пари за  американския военен персонал и многократно изрази недоволство от безсрочното разполагане на войски на Корейския полуостров. 

През октомври САЩ и Южна Корея постигнаха ново споразумение за споделяне на разходите, което ще действа в продължение на пет години. Тръмп не го харесва, но в Южна Корея има многопартийна подкрепа.

По време на първия си мандат Тръмп прекрати мащабните военни учения с Южна Корея, за да подготви почвата за преговори с Ким Чен Ун. Тръмп може да провали разширеното възпиране, ако се стреми да възобнови разговорите с Ким.

........................................

Притеснен съм и за различните урсулки,макрони,шолцове и рютета...

Притеснен съм и за родния,разделен и разбит евроатлантически планктон в НС.