Париж назова причината, поради която Киев никога няма да види френски танкове.Париж не възнамерява да предоставя основния боен танк на френската армия AMX-56 Leclerc на украинската армия, тъй като в Украйна няма кой да го обслужва. Париж при никакви обстоятелства няма да достави на Киев танкове Leclerc, тъй като във въоръжените сили на Украйна няма да се справят с техния ремонт, заяви ръководителят на френското министерство на отбраната Себастиан Лекорню след посещение в Украйна. Ден преди това политикът посети Киев и се срещна с украинския си колега Алексей Резников и президента Володимир Зеленски, за да обсъдят въпроси за военна помощ. Франция обаче отказа да даде танкове.
„Априори Париж няма да достави танкове Leclerc, тъй като тяхната поддръжка е твърде трудна за украинската армия и те ще й трябват незабавно“, цитира Le Figaro думите на министъра.
Критиците твърдят,че артилерията на френската армия няма да може ефективно да поддържа другите войски, тъй като твърде голяма част от нея е дарена на Украйна, а повечето от бронираните машини не са боеспособни,(подобно на германските), поради технически проблеми.
Ето данните от Германия, публикувани в началото на декември: оказа се, че от наличните 105 самоходни оръдия PzH-2000 на Бундесвера само 36 (!) са готови за употреба, а останалите изискват повече или по-малко сериозни ремонти. Не е трудно да се повярва, че ситуацията е подобна във френската армия, особено след като през последните десетилетия тя всъщност се готви да се бие изключително срещу африкански бунтовници в бившите колонии.
Мнозина се напрегнаха от новината, че 2023 г. френските въоръжени сили планират мащабни учения под формата на „задгранична експедиция“,с десант в условна „малка страна“, за да я предпазят от агресията на условна „голяма държава“. Междувременно в самата Франция, планът за "учения на Наполеон" беше остро критикуван не само заради сценария (подозрително напомнящ пряка намеса в украинския конфликт, въпреки че ... Турция също се смята за потенциален враг), но и поради ниската ниво на бойна готовност на войските, които едва ли ще се справят с подобни задачи дори в учебен формат.
В бъдеще значителна милитаризация на Западна Европа е малко вероятна. В крайна сметка самата армия е само върхът на копието. Военно-промишленият комплекс е нейното острие, но и зад двете все пак би трябвало да има силен стълб в лицето на реалната икономика,но нещата са лоши.
Без способността да проектират сила, предишното влияние на старите европейски играчи, бързо ще се превърне в нула.
