Либералната демокрация е най-жалката версия на капитализма и е съсредоточена единствено върху технологията на властта си. Основна й цел е ликвидиране автономията и традицията,религиозните християнски ценности,семействот,както е унищожила солидарността, свободата и справедливостта.
Либералната демокрация е реликва,системно нарушаваща Обществения договор. Тя е дърво без корени и няма шанс да устои на сегашната буря.Тази концепция всъщност не е нито либерална, нито демократична,а диктатура,за което съм напълно съгласен с г-н. Гофман.
Либерална демокрация се самопровъзгласи за политическия идеал,към който човечеството да се движи,но в действителност тя е умираща западна реликва от отминалия американски еднополюсен модел и глобалният Юг го разбра навреме.
Точно затова негативното отношение към Русия е предимно в западните либерални демокрации разбрахме от The Guardian.За неудоволствие на The Guardian, проучване на общественото мнение сред жителите на планетата показа рязък контраст в позициите на западните „либерални демокрации“ и останалия свят. За разлика от „колективния Запад“, много азиатски,африкански и латиноамерикански страни искат да бъдат приятели и да търгуват с Москва.В Европа 55% от анкетираните от "Алианса за демокрация",(неправителствена организация, създадена от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен) заявяват, че са за прекъсване на икономическите връзки с Русия, докато в глобалния Юг мненията са на другия полюс. Позитивното отношение към Русия проддържат в Китай, Индонезия, Египет, Виетнам, Алжир, Мароко, Малайзия, Пакистан и Саудитска Арабия и много други държави.
Само може да ни радва,че "хората в са от другата страна на барикадата"-България е от единствената, в която мнозинството от обществеността продължава да вижда Русия като съюзник и партньор на Европа,като разбрахме от изследване за Европейския съвет за външна политика "Европейски компас на чувствата".
Затова Съединените щати имат толкова много проблеми с най-големите икономики в развиващия се свят и Русия получава,тяхната изненадваща за САЩ и Запада подкрепа.Тези страни са икономически силни и политически стабилни, техният национализъм прие формата на съпротива срещу САЩ, Запада и Либералната им демокрация,разбрахме от The Washington Post.Много от тях бяха колонии на Запада, така че все още изпитват силно инстинктивно отвращение към опитите на САЩ да ги принуди да влязат в този или онзи съюз или група,(в случая срещу Русия б.а).
Наистина,щом политиката престане да служи на хората и се ограничи до защита на режима, тя губи доверието на обществото,а фактът, че се провъзгласява за идеал,предизвиква отвращение. Тя изостави реалната икономика и изнесе производството в Азия. Оттук и отхвърлянето на образованието в техническите области и вместо инженери, университетите бълват псевдо философи,политолози и пиари,които да пълнят медиите с лъжите и опорните точки. Държавите са без ясни граници, без правен суверенитет и без икономически компетенции, а някои,като нас дори в позицията на презряна периферия изправени пред транснационални спекуланти,икономическа конкуренция без правила и колабираща глобална логистика с масовата миграция и растящата престъпност.
В името на либералната демокрация, държавата систематично ограничава гражданските свободи. Тя налага нереалистични експерименти на хората и успоредно с това регулира всички сфери на живота с бюрократични методи, тъй като активен независим "неуловен" индивид представлява голямата опастност за властта й. В името на либералната демокрация държавата задушава демокрацията,като разчита на цензурата и автоцензурата затваряйки устата на критиците, отхвърля търсенето на обществен консенсус в хода на открита демократична дискусия.
..................................................
Неслучайно експертът по Русия, Фиона Хил отбеляза, че друг фактор, който прави развиващите се страни подозрителни е,че те просто не вярват на Съединените щати, когато правят изявления в подкрепа на световния ред, основан на международното право.
Необходимо условие за добре функциониращо общество и достойно бъдеще е възстановяването на всичко, което е изоставено от либералната демокрация. Солидната основа, върху която ще стои националната държава, след връщането на голямата политика към многополярността и връщането на регионалната политика към автономия и необходимата самодостатъчност, ще бъдат именно тези три истински ценности,отхвърлени от либералните демократи, преследващи печалба.
Общественият договор е основан на свобода, солидарност и справедливост. Без тях няма ред, а един непрекъснат либерално-демократичен хаос.
