Имунитетът е „правопрепятстващ юридически факт и се отнася до възникването или осъществяването на наказателната отговорност и до реализацията на наказателната юрисдикция на държавата.
Чл. 5. от НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС: "Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право".
-------------------------------------------------------------------------------
Според Конституцията "народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание".
Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 45, ал. 2) - неговият председател, сочи правилникът на Народното събрание.
По-късно се въвежда и в Правилника на Народното събрание. Текстът гласи, че депутатите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да се води наказателно преследване, освен за престъпления от общ характер. Дори тогава се иска разрешение от Народното събрание.
При заварено тежко престъпление разрешение за задържане не се иска, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание или неговия председател.
.............................................................................................
В Швеция и Норвегия и Финландия депутатите нямат имунитет, а у нас той се е превърнал в инструмент за манипулация.Според действащото законодателство в Словения имунитетът на депутатите, осъдени за престъпления, които носят присъда от най-малко шест месеца затвор, се отнема.В Израел депутатите нямат автоматичен парламентарен имунитет.
През 2015 г. депутатите от ГЕРБ инициираха премахване на депутатския имунит освен за работата си в пленарна зала,което беше отлична идея,но естествено се оказа само "бля-бля" и политическа измама.
Народните представители имат правно привилегировано положение спрямо останалите граждани относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност. Тази съвкупност от права, известна като парламентарен имунитет, се изразява главно в тяхната наказателна неотговорност и наказателната им неприкосновеност.
Наказателна неприкосновеност се изразява в забрана за задържане под стража, лишаване от свобода, „домашен арест“, предварително задържане от полиция, административни, административнонаказателни мерки и т.н. и започване на наказателно преследване срещу народните представители.
Чл. 70 от Конституцията, на основание на която народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание.
Разрешение за задържане на народен представител не се иска при заварено тежко престъпление, но и в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
Тази разпоредба има наказателно процесуално значение и урежда предпоставките и реда за задържане и осъществяване на наказателната отговорност спрямо народен представител, извършил тежко престъпление. С оглед на това се решава и въпросът за снемане на имунитета на съответния народен представител.
Тежко престъпление по смисъла на действащия български Наказателен кодекс (приет 1968 година) според чл. 93 ал.7, е това, за което по него е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Привилегиите и имунитетите по международното и вътрешното право не се отнасят за лицата, които са извършили престъпления по Римския статут на международния наказателен съд (чл. 5-8), т. е. за същински или типични международни престъпления. В чл. 27 от този статут се установява невъзможност за позоваване на длъжностно положение. Статутът се прилага еднакво към всички лица, без никаква разлика на основата на длъжностното й положение.
Имунитетите или специалните процесуални правила, които евентуално са свързани с длъжностното положение на едно лице по националното или международното право, не са пречка Съдът да упражни юрисдикцията си спрямо това лице.
=========================================================
Разбира се, привилегиите и имунитетите по вътрешното или по международното право важат напълно спрямо лицата, извършили престъпления с международен характер или елемент.
Имунитетът се разглежда като комплексно правоотношение. Субекти са държавата и лицата, които се ползват от правото на имунитет:
1) държавата признава и гарантира имунитета на свои граждани, чужденци или представители на международни организации; 2) физически лица, които имат имунитет, са най-често чужденци, ползващи се с дипломатическа закрила, включително и членове на техните семейства,
3) лица, заемащи отговорно положение в държавата - президент, вицепрезидент, народни представители, магистрати и други.
Съдържанието на всяко правоотношение се определя от правата и задълженията на неговите субекти, предвидени изрично и конкретно в нормите на вътрешното и международното право. Правата на държавата се отнасят до спазване и гарантиране на имунитета съобразно установените вътрешни и международни норми и процесуални правила.
Най-съществените от тях се отнасят до нейното право да поиска сваляне на имунитета в предвидените от закона или международното право случаи и да осъществи наказателната отговорност, когато отпаднат съответните препятствия.
Правата на лицата, имащи имунитет, се свеждат до тяхната лична неприкосновеност. Те имат право да не се образува наказателно производство срещу тях и да се ползват от правните последици на имунитета в предвидените от закона случаи.
От гледна точка на обхвата или обема на престъпленията, за които се отнася, се разграничават два вида имунитет:
1) пълен - имунитет по отношение на всички престъпления; По вътрешното ни право имунитетът е пълен!
2) функционален - имунитет само по отношение на извършените от лицето престъпления по служба. По международното право, имунитетът е пълен или функционален.
В международното право са предвидени имунитети на: 1) дипломатическите агенти; 2) консулските длъжностни лица; 3) представители на държавите в международни организации; 4) длъжностните лица - служители в международни организации; 5) членовете на специалните мисии; 6) членовете на семействата на лицата, които се ползват с имунитет; 7) лица, предвидени в договорите за правна помощ.
По вътрешното право са предвидени имунитети на: 1) народните представители; 2) президента и вицепрезидента на Републиката; 3) членовете на Конституционния съд: 4) лица от съдебната система; 5) други лица.
По силата на чл. 69 от Конституцията народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Става дума за ненаказуемост, която изключва престъпния характер на извършеното от депутата деяние. Това деяние не се счита за престъпление и не поражда наказателна отговорност изобщо. Следователно тази разпоредба на Конституцията има материално наказателно правно значение.
Различно значение има разпоредбата на чл. 70 от Конституцията, на основание на която народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание.
Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но и в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
Тази разпоредба има наказателно процесуално значение и урежда предпоставките и реда за задържане и осъществяване на наказателната отговорност спрямо народен представител, извършил тежко престъпление. С оглед на това се решава и въпросът за снемане на имунитета на съответния народен представител.
