На Балканите преди минимум 7 хилядолетия е съществува добре развита земеделска цивилизация,с комерсиалното производство на сол,древна металургия и обработването на злато и градове с двуетажни къщи,водопровод и канализация.
Предците ни от крайбрежието на Черно море преди около 6000 години, след един от поредните световни катаклизми в Европа са тръгнали от черноморскот крайбрежие,на огромен преход до Памир, Тин Шан, Персия, Сибир и Индия и след хилядолетия да се върнат в майката прародна. Памир, Хиндокуш, днешните територии на Иран и Индия, представляват само една малка част от спирките и местата, в които те са отсядали, преди предприемането на Голямото завръщане, обратно към Европа.
Походът на Дионис към Индия и заселването на големи групи от хора от Балканите на изток, в земите на днешен Пакистан,Афганистан и Северна Индия е оставил много артефакти. Спомен за това преселение пазят не само балканските жители, но и индийските, както става ясно и от похода на Александър Македонски. Той сам се наричал „новият Дионис” и подражавал в действията си на този бог, дори по начина на обличане и повторил този поход, случил се в доста по –ранни времена.
Дионис донесъл културата и цивилизацията в Индия. До неговото време индийците ядели сурово месото от животните, които залавяли, казва римският автор Флавий Ариан. Когато дошъл Дионис, той построил градове, дал на хората закони, дарил им виното и ги научил да засяват земята, като сам им дал семена. Дионис пръв впрегнал в плуг воловете, превърнал много от индийците в земеделци и ги снабдил със сърпове. Той дал на индийците и някои музикални инструменти и танци.
Възникването на ранните цивилизации Харапа и Мохенджо Даро по поречието на река Инд са свързани именно с това население и неговото трайно усядане по тези земи. Както личи по съдовете от онази епоха и тяхната украса, по другите намерените артефакти, основите на добре планирани градове и начина на изграждане на жилищата и обществените постройки, това е цивилизация, която живяла в мир и просперитет.
Походите на Дионис в Египет,Индия и Азия са обгърнати от митове,легенди,епоси,но и от безброй артефакти,паметници и трудове на Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
След като от ДНК анализите се разбра,че Българите сме едни от най-старите европейци, идентични с пеласгите и с траките, които са определяни като представители на хаплогрупа I, най-старата европейска хаплогрупа от преди около 25 000 години.
Трябва да се ориентираме защо част от предците ни са напуснали бреговете на Черно море и са тръгнали да завладяват Египет,Индия и части от Азия. Натрупаните артефакти и научни изследвания доказват, че обитателите на черноморския регион са принудени от геологическата катастрофа - Потопа в Черно море от 5500- 5600 г. пр. Хр.До тогава Черно море е сладководно. Отравянето на въздуха от достигналия повърхността сероводород от разлагащата се във вече солената вода,(навлязла през появилите се разломи-Босфора,Мраморно море и Дарданелите), сладководна флора и фауна.
Най-древната цивилизация и народ "Стара Европа" и "Стара Варна",принудително стават свързващото звено между Изтока и Запада след катастрофалните събития, разразили се в Черно море и наложителната имиграция. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че хората от древната цивилизация са минали и населявали района на планината Имеон дн. Памир и Хиндокуш, Таримската котловина и планинската верига Тян Шан.Там са развили едни от най-древните земеделски цивилизации на Изтока.
Генетиката,се оказа страшен бич за хилядолетните гръцки и римски измами и кражби на история и култура,но не ги спря. Възмутително е гърците-едно африканско семитско племе дошло в Европа едва в 1511 г. пр.н.е. ,да си присвоява и преди и сега цялата древна култура,дори тракийските герои и богове Орфей и Дионис,наука,история и традиции от преди 5500- 5600 г. пр. Хр. с упоритата подкрепа на учени и институти и за съжаление на част от нашите "специалисти". Гърци са данайците, които идват от Африка, смесват с местното население на Балканите и асимилират част от предгръцките "племена" - като ахейци, йонийци и крадат каквото могат от историята,културата,религията на траките- мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари.Но,да оставим гърците настрана.
Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.За похода на Дионис свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний,Страбон.Според Хезихий, лексикограф от V век,при завръщането си в Тракия,Дионисий отива най-напред в нейната югоизточна част. Родното място на Дионисий се намира в Южна Тракия в древна Бригия и е бил цар на бригите,(фригите).
Можем да разгледаме и връщането в родните земи.
През VІ в. от н.е. Прокопий нарича част от българите с името „утигури“.На учените отдавна им прави впечатление, че името на утиите е много близко до това на утигурите-българи, но не знаят каква връзка биха могли да имат хуните-утигури с древните утии? Не могат и не искат да повярват на написаното черно на бяло от Прокопий, че утигурите са били кимерийци…
Малко предистория по византийски източници:През 528 г. българи-утигури от гр. Боспор,днешен Керч на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор.
Историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника-тракиец Велизарий, който е бил в обкръжението на императора,записва (в кн. ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"... ),казаното от българите за собствената им история:
„В древността българите, хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности и един цар стоял начело на тях.Той имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур.
Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн. ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...
Прокопий през VІ в. съобщава ,че хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн. ІV. 4, Войната с готите)”…
През 540 г. кан Заберган налага още по-тежък данък на Източната римска империя,от времето на Атила.
През 559 г., българите кутригури предвождани от кан Заберган се връщат в наказателно нападение за неизплатен от Източната Римска империя дан,пресичат река Дунав, превземат Мизия и Тракия и заплашват Константинопол.
Българите били с малък конен отряд от около 7000 души,който е и без тежка техника и стенобойни машини.
В българската история има много уроци, който пропускаме,най-горчивите истини за противопоставянето на българи срещу българи. Точно тази част от българската истори не влиза в учебниците и не става широко обществено достояние в изпълнение на плана срещу България.
Още епохата на българското завръщане в Европа, е показателно предателството, насъскването на българи против българи,войни между "едноплеменници",кутригури и оногурите,в случая от тракиецът, император Юстиниан I.
Византииският хронист Агатий, пише с по-големи подробности за похода на Кутригурите и назовава техният вожд,кан Заберган.Кан Заберган постигнал за каквото е дошъл,получил неизплатените данъци от византийците,получавани всяка година,взема голям откуп за пленниците и получава земите на Тракия. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците,сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх.
Докато кутригурската конница все още била във византииските предели,от Великден до м. семптември,по думите на Теофан,византииската дипломация успява да внесе разкол в българските редици. Хронистът Прокопий,разказва за деиствията на Юстиниян, за напъните му за неутрализиране на кутригурите.
Юстиниян изпратил пратеници при българите Утигури. Кутригурите, казал той,нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите.
Като съобщил това на утигурите, император Юстиниян им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против братята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите и преминали с цялата си войска реката Танаис.
Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с кутригурите и влезли в сражение с тях.Докато българите се сражавали помежду си,за византийските пари,"траншове",на ромеите се удало да спасят кожите си.
Агатий пише за същата битка : „Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили.”
Менеандър дава своя гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора: тогава Юстиниан натоявал пред Сандилх, вожда на утигурите,да започне по какъвто и да е начин война срещу Заберган и котригурите. Императорът обещал освен това,че ако Сандилх победи българите котрагури, той ще му прехвърли парите, които били определени да се дават годишна дан на Заберган.
И тъй Сандилх,съобщил на императора, че"не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове. При все това ще отнема веднага конете на котрагурите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите."
Едновременно с това Император Юстиниан изпратил Аратий и при другата страна кутригурите, да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от Константинопол.
Като узнали за нашествието на утигурите и получили много пари от Аратий, те се съгласили да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също мир с ромеите. Императорът им подарил някой земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната.Естествено не спазили и този договор и се наложило Аспарух да се намеси в защита на сънародниците си.
++++++++++++++++++++++++++
Натрупаните артефакти и научни изследвания доказват, че нашите предци са обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа т.е. Потопа в Черно море (5500- 5600 г. пр. Хр. Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“ на 17 Април 2013 г: Източник : Доц., д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история.- Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.3, 8.05. 2013 г.
Настоящата 2023 година е 7530 година по Българския календар.
През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.Древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден.
Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител..
........................................................................
В древният индийски пантеон, Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви-Майка Земя. Мата е българската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя.
В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя).
В “Същността на боговeте”, Цицерон пише, че на римляните са известни четири божества с името Дионис... Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен там Озирис, трети достига Иберия. Сабазий - Дионис е първоизточник за множество религии:eгипетска,юдейска,гръцка,индийска,римска,християнска,ислям и др.
Християните приемат, че Рождество и Великден са част от християнската религия и традиция. Това не е истина,защото и двата празника въобще не са първично християнски и двата празника са взаимствани и имат своите корени в тракийските култове,дионисиевите мистерии, в Сатурналиите, в системата за поклонение на Майката-богиня и на Слънцето-бог.
Монети на тракийски царе,Аматок, Медок и др, често изобразяват символи на Дионис – гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.
Макробий пише, че траките почитали Дионис, когото наричали Себадий,(Сабазий) на връх Зилмисос в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи.
Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. Там се пазели и дъсчици със свещените писания на Орфей.
