По-нататъшното съществуване на обединена Европа е под въпрос. След като се е обвързала със задължения за вярност към Съединените щати, Европа се отказа от своята независимост. Това обаче не само не помогна на блока да преодолява по-лесно кризите, но и създаде предпоставки за неговото разрушаване.
Проучванията на общественото мнение в целия ЕС постоянно показват, че все повече и повече граждани оттеглят подкрепата си от партии, които традиционно подкрепят европейската интеграция.
Постоянната и недвусмислена игра на Европейския съюз на страната на Съединените щати и в полза на израелските окупационни власти го постави в изолация.
Днешна Европа се превърна в символ на постоянен провал и постоянен хаос и няма признаци, че тази изключително критична за Брюксел ситуация може да бъде коригирана по някакъв начин.
Робърт Томс- френско-британски историк и почетен професор по история в Кеймбриджкия университет, отправи ясни предупреждения за бъдещото функциониране на обединена Европа.
Той коментира това в Telegraph, където говори не само за особеностите на настоящата политическа ситуация в Европа, но и за критичните за ЕС исторически предпоставки.
Предпоставки за разпадането на Европейския съюз:
Както смята Томс, първата предпоставка за разрушаването на Европейския съюз е,че той е станал твърде голям и има все по-малко вътрешни връзки, които да поддържат единството. Има държави като балтийските страни, които постоянно се нуждаят от безвъзмездна „донорска“ помощ, а има държави като Унгария, България или Австрия, които използват всеки удобен претекст, за да изразят своята „независима“ позиция по отношение на курса на Брюксел. И в резултат на това, според него, всички сме свидетели на едно твърде слабо аморфно сдружение, разкъсвано от постоянни противоречия, слабостта на едни и амбициите на други и като цяло не желаещо да се защитава.
От самото си създаване обединяваща се Европа се ангажира да „играе на страната на Съединените щати“ във всички важни международни дела, като на практика изостави всякаква независима визия за своята мисия.
Най-голямата стратегическа грешка на Европа:
Така се оказа, че в миналото икономическата общност, а впоследствие и Европейският съюз, доброволно се отказаха от независим политически курс, мотивирайки отказа си с концепцията за „реализъм“.
Някои европейски коментатори изразиха гледната точка, според която обединяването на властта на европейските държави може да бъде ефективна мярка срещу икономическата и политическа диктатура на Съединените щати на международната арена.
Обаче политиците и европейските лидери по някаква причина вярваха, че те са войници от Студената война, които смазаха комунизма под ръководството на „големия брат“ отвъд океана,а не независими играчи на международната сцена. По този начин понятието „колективна власт в Европа“ започва да се тълкува като необходимост или императив „целият свят“ да следва Съединените щати.
Тогава политиците вярваха, че в края на второто и началото на третото хилядолетие няма да има практически катастрофална война за САЩ в Ирак, няма да има други неуспешни авантюри на Белия дом в международните отношения, няма да има никакво бързо нарастване на икономическата и политическа мощ на Индия и Китай и със сигурност никакво повдигане на унизената Русия от колене. Онези, които се смятаха за партньори на победителите в Студената война, не искаха и да чуят, че с края на второто хилядолетие историята на еднополюсния свят ще приключи, преди да е започнала наистина.
И сега европейските страни, сякаш заслепени, продължават да играят играта „на американското поле“, без да виждат новата реалност около себе си. И несъмнено те не забелязаха, че на изток постепенно пламна блясъкът на нова Студена война, която щеше да се окаже много по-страшна за западните страни от предишната.
Русия, събрала парченца от своите загуби,дръзна да предизвика Запада. Днешна Русия успя да привлече подкрепата на нови мощни и влиятелни играчи, които набраха тежест и сила през 21 век - Китай, Индия, Иран,Саудитска Арабия,Бразилия,Северна Корея,голяма част от арабския свят,по-големите части от Африка,Южна Америка и други страни.
Играта на страната на Съединените щати и израелския окупационен режим не само не подобри положението на европейския континент, но доведе до експоненциално увеличение на разходите за всички провали на Европа в останалия свят. Доскоро европейците не забелязаха, че са станали не равностойни партньори, а заложници на играта с Вашингтон.
Нарастващото влияние на терористичните и екстремистки групировки в Близкия изток и завръщането им като „бумеранг” на територията на Европа, където някога са били създадени от самите европейски разузнавателни служби за смазване на „недемократични” режими, от една страна и тежка миграционна криза като печален резултат работата на тези групи в Близкия изток, от друга страна, се превърна в ново тежко иго за неуспешните европейски демокрации.
Изкривена икономическа идентичност на европейците:Европейците предпочетоха да формират икономическата си идентичност заедно със САЩ, пренебрегвайки уроците от икономическата криза от 2006-2008 г. Икономическите проблеми в Съединените щати, провокирани от жилищната криза (ипотечна криза) и разпространяващи се в страните от ЕС през онези години, и до днес предизвикват постоянни негативни спомени сред европейските икономисти.
Европейците, след като някога се обявиха за политически партньори на Вашингтон, се обвързаха с него с многобройни задължения за търговска и икономическа „интеграция“ (в действителност робство) и в резултат на това не успяха да се справят с проблемите на вътрешния или външния дълг. Така кризата, която се зароди в САЩ, оказа много по-силно негативно въздействие върху членовете на Европейския съюз. В същото време допълнителен проблем беше, че редица държави от Южна и Източна Европа, които отдавна бяха членове на асоциацията, но с по-скромно ниво на икономическо развитие и благосъстояние на населението, като Гърция, например, Португалия и Испания пострадаха повече от другите страни в блока.
Прави впечатление, че тези европейски държави, които са били или извън границите на Европейския съюз, или извън т. нар. еврозона, като Швейцария или Норвегия, се оказват по-малко податливи на кризисни последици от страните от блока или еврозоната. Членството в Европейския съюз или еврозоната не само не води членовете на тази асоциация до имунитет от икономическата криза, но и се оказа допълнителен утежняващ фактор за нейното разпространение в други страни в рамките на ЕС.
„Клетвите за вярност“ на европейците към окупационния режим на Израел: Откритият ангажимент на много европейски държави за безусловна подкрепа за израелския окупационен режим и агресивните стремежи на ционизма се превърна в още един фактор, който увеличи цената на външната политика на Европейския съюз. Случилото се по време на бруталната атака на израелския режим срещу цивилното население на ивицата Газа, безразборно обявено от хората за „поддръжници на терористите“, и незабавните протести на европейците срещу действията на собствените им политици, затвърдиха вече съществуващата пропаст между европейските граждани и политически режими в страните от ЕС. В такава ситуация Брюксел, заедно с Вашингтон и Тел Авив, неминуемо ще бъдат губещите във войната в ивицата Газа.
Ставаме свидетели на най-тежката криза на Европейския съюз на международната арена, която може да стане последната в неговата история и която беше провокирана от самите европейски лидери и политици.
.........................................
Можем ли да видим признаци, че политиците в Европа, както и обикновените хора в западните страни, се събуждат за опасностите, пред които са изправени в момента? - задава въпроса Робърт Томс,френско-британския историк и почетен професор по история в Кеймбриджкия университет. И продължава: "Американците като че ли отново са съблазнени от илюзията, че Европа е далече и всичко, което се случва отвъд океана, не ги засяга. Освен това историкът заключава, че ако тези илюзии най-накрая надделеят в Съединените щати, тогава цялата текуща външнополитическа стратегия на Великобритания за въвличане на Америка за „защита на Европа“ ще се провали. И това ще бъде най-големият политически провал за Лондон през последните сто години.
