ЕС ни води към историческо невежество. Европа премълчава и скрива българската и руската история,особено моментите които предизвикват гордост и доблест.

ЕС и САЩ ни налагат историческо невежество,премълчават и крият българската и руската история,особено моментите които предизвикват гордост. 

Не се срамуват да ги заличават от учебниците със съдействието на куп национални предатели.

България и Русия имат дълбока взаимна свързаност в историята,културата,езика,писмеността с надеждите и с благодарността за националното освобождение от османско робство с развитието на вътрешните процеси в България и Русия с наследствени връзки с руската имперска,съветска и руска държава.

 Исторически имаме вековни кръвни,аристократични и народни връзки,войни и приятелство,преливане на писменост,култура,литература и много надежди.
 Първоначално Киевското княжество,приема писмеността,а с нея и българският език и в голяма степен православната литература,особено по времето на Симеон Велики,с произведенията на Климент Охридски,Константин Преславски,Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Григорий и др.

 Руснаци,украинци,чехи,словаци,белоруси и много други народи продължават да говорят езици,които са изключително близки,до Църковния православен език,който неоспоримо е тогавашния Български език,на който са писани книгите във Велики Преслав и Охрид.

 Доказателствата лежат и в Ермитажа и във всички по-големи музеи и във всяка православна църква на север от България.Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.
Началната руска летопис е на български: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, от около 850 до 1110, съставена от монаха летописец Нестор, около 1113 год.

Тя е запазена в няколко варианта, написани на български език в неговата руска редакция.Сред източниците, използвани от Нестор, са по-стари, изгубени днес,български летописи, византийските хроники на Йоан Малала и Георгий Хамартол, фолклорни легенди и викингски саги,религиозни текстове, договори, устни разкази на военачалници и други.
 Началната част е изпълнена с любопитни за българската княгиня Олга,която е и първата руска православна светица,(дъщеря на българския цар Расате,син на Борис и племенница на Симеон Велики).

 Нещата се обръщат през тъмното за България средновековие,когато се гърчим под османско робство.
 България,която е дала много на Русия, Киевското княжество и другите руски княжества,сега гледа с надежда на изток.
Първи, Руския цар Иван ІV – Грозни („Страшни“) нанася тежки поражения на мюсюлманските армии след неуспехите на унгарските и полски войски. Именно тогава,просветени българи,духовници и монаси разбират че  спасение може да дойде само оттам.

 В края на юли и началото на август 1572 година, в една от най-великите битки- Битката при Молоди се определя християнската съдба на Европа и се променя световната история до днешни дни,когато Европа отново няма решение срещу мюсюлманските нашествия.  В това сражение се сблъскват  200 хиляди бойци, от които над 100 хиляди остават на бойното поле. И  благодарение на руската победа тогава ние, българите получаваме надежда, че има сила способна да  ни освободи, и ще можем да говорим на своя език и да имаме своя държава.

 Това е първото голямо поражение в цялата история на Османската империя. Загубвайки на руските граници почти 20 хиляди еничари и цялата огромна армия на своя татарски сателит, Високата порта се отказала от надеждите си да завоюва Русия.

През ХVІ век само шепа духовници у нас са чували за Иван Грозни.Съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надявали на помощ от близката Австрия,но напразно.

 Надеждата на българите през 17,18 и 19 век,се подхранва основно от победите на руското оръжие в поредицата Руско-турски войни:

 -Първата Руско-турска война била през 1677 - 81 г. е освобождаването земите на Жечпосполита от Русия през 1654 г.
 -Руско-турската война от 1710-13 г. била в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Турция), в     Полтавската битка.
 -Войната от 1735 - 39 г. била водена от Русия в съюз с Австрия за спечелване на излаз на Черно море и прекратяване   на набезите на кримските татари.
-Поредната Руско-турска война през 1768-74 г. била започната от Турция след отказа на Русия да изведе войските си от  Полша.
 -През 1781 г. между Екатерина II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално разпределяне на земите на Османската империя.  През 1783 г. Екатерина II напълно завладява татарския до тогава  Крим. 

-През 1787 г. Турция отново обявява война с цел връщането на Крим и други територии. Победите на руските войски под командването на А.Суворов, Г.Потьомкин и Н.Репин и на флота на Ф.Ушаков при Керч, Тендра и нос Калиакра, довеждат до сключването на Яския мирен договор от 9 януари 1792 г, който потвърждава присъединяването на Крим и Кубан към Русия и установяването на руско-турската граница по река Днестър.
-През 1806 г. султан Селим III свалил управителите в Молдова и Влахия, действие, с което предизвикал Руско - турската война от 1806-12 г. С нея Турция целяла възвръщането на северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние на Русия над Балканите.

-Руските победи и дипломацията на М.Кутузов довели да подписването на 25 май 1812 г. на Букурещкия договор.

-Войната между Русия и Турция през 1828-29 г. била следствие от кризата в Османската империя, предизвикана от Гръцката революция от 1821-29 г. Руските войски завзели Карс и Ерзурум в Закавказието, разгромили турските войски в България и достигнали до Цариград. 

Войната свършва с подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г. С него към Русия било присъединено устието на Дунав и много крепости по източния бряг на Черно море. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия и автономията на Молдова, Влахия, Сърбия и Гърция.

-Към Руско-турските войни може да се отнесе и Кримската война от 1853-56 г. Първоначално това било война за господство в Близкия изток.

-Последната война между Русия и Турция от 1877 - 78 г. е предизвикана от подема на национално-освободителното движение в България и най-вече на Априлското въстание.
 

Най-тежките бойни действия са по превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина и сражението на връх Шипка. След завземането на Пловдив и по-късно Одрин е подписан  Сан-Стефанският мирен договор. 

По него България, Босна и Херцеговина получават свобода, а Сърбия,Черна гора и Румъния - независимост. Към Русия са присъединени Южна Бесарабия и крепостите Ардаган, Карс, Батуми и Баязет.

Условията на договора са преразгледани на Берлинския конгрес през 1878 г., свикан по инициатива на сегашните ни европейски и натовски "съюзници" - Великобритания и Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия и Турция.

Резултатите ги знаем. И благодарността на получилите свободата и независимостта си от Русия държави е уникална.

.....................................................................................

Турски генерали във войната не са мюсюлмани, а евреи и европейски християни.

Главнокомандващият Мехмед Али паша е роден като Карл Дитрих, германец. 

Хобарт паша, командвал турската черноморска флота (в която са служили още 170 английски офицери и 390 моряци) е англичанин. Роден е на 1 април 1822 година в Лестършир, в графското семейство „Бъкингампшър“.

Такъв е и Бекир паша (полковник Кемпбел Куксън), роден във валахаладското гръцко село Чурхли, авантюрист и подбудител на убийството на гревенския епископ Емилианос Ладзарис.

Военният инженер генерал Шрекер (Рошид паша) е понтийски грък, а инструкторът Искендер паша (Александър) e също такъв.  Началникът на инженерните войски в турската армия Мехмед паша се казва Блум и е французин.

Най-зловещата роля е на Сюлейман паша. Френски евреин, роден като Соломон Леви Явиш, завършил Сорбоната. Под негово командване албански башибозук, черкези  и чирпански цигани са клали и опожарили Стара Загора.

Главният квартирмайстор Белински (Нихид паша) е поляк, началникът на интенданството Шатинер (Рашид бей) е французин, а генерал Грюнвалд е норвежец, началник на артилерията към главното командване.

Освен тях Леман паша е австроунгарец, Вейсел паша — австриец, преди служба при турците фон Вексел, Талат бей – евреин, Емануел Красоа и Жозеф Лафаит са французин, Ибрахим паша – грък, а Мехмед Садък паша е поляк,писа Искра бг.

Изводите направете сами…

....................................................................

Дано,случайни индивиди,предатели и служители на чужди интереси да не осквернят Националния празник Трети март.

Национални предатели нямат място на свещения връх и право да говорят.

 Различни екземпляри провеждащи политиката на една чужда държава, се опитват да забравят и омаловажат подвига на руските войници загинали в Руско-турската освободителна война.

.......................................

Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:

Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.[8][9] (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“ тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)

В Летописец руских царей отново е записано, че не само са довели княгинята от „Плискова“ (старата столица Плиска), но и че тя е била начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея, и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка, и с управленски умения на държавник:

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.[10][11][12][13] (Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)

.........................................................

Във вековната история на България особено ярко се открояват героичните дни на 1877 – 1878 година, когато руските войски и българските опълченци с кръвта си извоюваха свободата на българския народ. Трети март показа на света, че жертвите от Априлското въстание не са напразни, че десетките хиляди руски войници,опълченците,хилядите доброволци,румънските,финландски,сръбски,бесарабски,осетински,и черногорски войници от имперската руска армия,които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно.

Левски,Ботев,Раковски,всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои  избрали революцията и в резултат на саможертвата и героизма им,през 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусираме вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.

 През 1876 г. освен българите и населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания.
 Руската дипломация започва активни действия. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г.  се свиква Цариградската  конференция и се подписва  Лондонския протокол, чиито решения османската империя категорично отхвърля.

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо,а изглежда и не особено желано. Пасивното европейско поведение е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва" пише военния министър на Русия,Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ.

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Руско-турската освободителна война започва.

...........................................

Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко. 

Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение. Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в руския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.
Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г. Началникът на българското опълчение генерал Столетов дава ласкава оценка за морално-боевите качества на опълченците и представя мнозина от тях за награда пред руското командване.

За осем месеца руските войски освобождават цяла България и стигат до Босфора. На паметната за всички българи дата 3 март в Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.

От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество. Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България ,без Северна Добруджа, която се дава на Румъния, цяла Тракия,без района на Гюмюржина и Одрин и Македония,без Солун и Халкидическия полуостров.

С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.

Ревизията на договора от  Берлинският конгрес става след  намесата на западните Велики сили и руски врагове- сегашните ни съюзници в НАТО-Англия и Австро-Унгария.

//////////////////////////////////

Княгиня Олга е дъщеря на сваленият от баща си и ослепен български цар Владимир Расате,внучка на българския цар Борис I Кръстител и племенница на цар Симеон Велики.
В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в. открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следната година, дословно е записано:
Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.''
Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.