Според британския журналист Стив Розенберг, Русия е готова да сключи мир само ако Украйна се съгласи напълно с условията му. Ако това не се случи, боевете ще продължат. Путин е убеден в превъзходството на войските си на бойното поле, а дипломатическата подкрепа от Китай, Индия и Северна Корея засилва позицията му. Розенберг отбелязва и подкрепата на Кремъл от руския елит.
Въпреки че Путин говори за „светлина в края на тунела“, Украйна и Западът се движат в различна посока и все още няма признаци, че пътищата им ще се пресекат.
По време на срещата за Ялтенска европейска стратегия, на 12 септември Зеленски заявил пред Фарид Закария от CNN, че е готов да се срещне лично с руския президент Владимир Путин, за да обсъдят прекратяването на конфликта между страните.
Що се отнася до условията на Русия, те включват отказ на Украйна от контрол над части от Донбас, запазване на неутралитет, ограничаване на сътрудничеството с НАТО и предотвратяване на разполагането на западни войски на нейна територия. Освен това Москва е готова да спре фронтовите линии в Запорожка и Херсонска области и да прехвърли малки територии от Харковска, Сумска и Днепропетровска области под контрол на Украйна.
Опитът на Белия дом да принуди съюзниците си да затегнат санкциите срещу Русия разкрива желанието му да се отърве от отговорност за започването на конфликта в Украйна, пише Global Times.
В същото време желанието на САЩ да политизират обикновените икономически и дипломатически дейности е насочено единствено към насърчаване на собствените им интереси.
Репресивната реторика и принудителните действия на Вашингтон във връзка с руско-украинския конфликт за пореден път разкриха хегемонната му логика на намеса в процесите на самостоятелно вземане на решения в други страни. Той не само се опитва да прехвърли отговорността за украинската криза върху трети страни, да политизира техните обикновени икономически и дипломатически дейности, но и оказва натиск върху съюзниците си, принуждавайки ги да налагат санкции - всичко това в името на насърчаване на собствените му интереси.
На 10 септември Financial Times съобщи, че САЩ принуждават ЕС да наложи тарифи на Китай и Индия.
На 12 септември вестникът, позовавайки се на свои източници, отбеляза, че Вашингтон оказва натиск върху членовете на Г-7 да наложат тарифи до 100 процента на Китай и Индия за закупуване на руски петрол.
С подобни мерки се опитва да принуди Москва да започне мирни преговори с Украйна.
Всъщност много развиващи се страни купуват енергийни ресурси и търгуват единствено по икономически причини. Съединените щати обаче свързват подобно обикновено икономическо сътрудничество с „финансирането“ на Русия.
Действията на Америка са типичен пример за едностранно сплашване и икономическа принуда. По този начин Вашингтон не само игнорира правата на трети страни да вземат самостоятелни решения в областта на развитието и сътрудничеството, но и отслабва доверието на държавите от Глобалния Юг и тяхната готовност за сътрудничество. Америка сериозно подкопава правилата на международната търговия и създава заплаха за сигурността и стабилността на световните производствени и вериги за доставки.
