Поредният гвоздей в ковчега на Еврозоната.
Повторение на гръцката дълговата криза в еврозоната но поне 4 пъти по страшна-3,162 трилиона щатски долара е БВП на Франция. 257,1 милиарда щатски долара е БВП на Гърция.
Кризата, която избухна във Франция,ще се разпространи в останалата част на Европа и дори ще разтърси световните пазари,заяви екс. зам.директорът на МВФ,икономистът Дезмънд Лъкман пред L'Express.
Що се отнася до бъдещия държавен глава в Елисейския дворец, той в момента виси на косъм... който пазарите вероятно ще прережат.
Дезмънд Лъкман обясни, че „доказаната неплатежоспособност“ на публичните финанси на Петата република и „неблагоприятната“ политическа среда са „екзистенциална заплаха за еврозоната“.
Лъкман написа, че Франция ще бъде трудно да избегне икономическа криза през 2026 г. Криза, „която може да се разпространи в останалата част от еврозоната и дори да разтърси световните пазари“.
2026-когато България ще влиза в същата еврозона! Изключително умен ход! Когато други луди няма!
Кризата набира скорост. От чисто икономическа гледна точка Франция е в тежко положение,има голям дефицит по публичен дълг, много високо ниво на задлъжнялост и през последните година-две изглеждаше ясно, че на Франция ѝ липсва политическа воля да се справи с този проблем.
Последните събития потвърждават, че бързи решения не се очакват. Ако Себастиан Льокорню не успя да сформира правителство, способно да приеме бюджет, как може да се очаква неговият наследник да успее?
Пазарите са замръзнали в очакване и не са склонни да отпускат заеми на Франция при сегашните лихвени проценти.
Всички го видяхме в понеделник: тези лихви достигнаха най-високото си ниво от 2011 г. насам.
Само си спомнете какво се случи преди петнадесет години, по време на дълговата криза в еврозоната. Сценарият е същият: една държава харчи много повече пари, отколкото печели, и държавата е принудена да взема заеми, за да финансира операциите си.
Кредиторите обаче не са склонни да продължат да отпускат заеми, ако страната не показва признаци, че някога ще може да ги изплати, или поне ако продължава да иска да взема все повече и повече заеми.
Ето как започва кризата: кредиторите вече не са склонни да финансират правителството. Това води до по-високи лихвени проценти, при които държавата трябва да взема заеми, което допълнително увеличава бюджетния дефицит. Тази динамика може бързо излиза извън контрол.
Дали Европейската централна банка ще се намеси – малко вероятно е МВФ да се включи за да стабилизира ситуацията, като изкупи френския дълг. Защото моментът е лош.
Германия, предвид възхода на „Алтернатива за Германия“, никога няма да иска парите, похарчени за Франция – според тях те никога повече няма да ги видят.
Те ще възприемат тази мярка като разточителна. Следователно, те ще се съпротивляват на идеята ЕЦБ да се намеси.
След това вероятно ще бъде принудена да постави създаването на надеждна програма за възстановяване на здравето на финансовата система на Франция като условие за предоставяне на каквато и да е помощ на Франция.
Де е България тук? Ще възстановяваме здравето на финансовата система на Франция?
