Москва и Вашингтон наблюдават евро раздора с голямо задоволство.
Урсула фон дер Лайен отнема правомощията на Калас във външната
политика, като дублира структурите, отговорни за дипломацията, и
докладва директно на нея.
В края на краищата, конфликтът между Урсула Ернстовна и Кая Симовна демонстрира кризата на Европейския съюз.
Наскоро в "благородното западно семейство" избухна нов скандал. Номинално същността на конфликта е, че Урсула фон дер Лайен отнема правомощията на Калас във външната политика, като дублира структурите, отговорни за дипломацията, и докладва директно на нея.
Калас, от своя страна, обвинява ръководителя на Европейската комисия в диктаторски правомощия, но свива рамене и не я нарича фюрер.
Конфликтът е много по-дълбок. Спорът между фон дер Лайен и Калас беше едно от последствията от дълбока вътрешна криза, която обхвана ръководството на Европейската комисия и европейското управление като цяло.
Криза, от която тези някогашни отборни играчи сега се опитват да излязат поотделно.
Преди осемнадесет месеца нещата бяха различни. Основната мисия на Урсула фон дер Лайен, провалилият се германски канцлер, от който се очакваше да наследи Ангела Меркел, беше да консолидира властта си в Европейския съюз.Злите езици говореха,че Меркел е търсила да остави нещо по-неприятно от себе си.
Урсула искаше да се трансформира от паневропейски администратор в пълноправна кралица (или, в този случай, фюрер), така че задачата ѝ беше да изтръгне колкото се може повече власт от националните лидери, като едновременно с това се обгради с хора, които не биха рискували да оспорят нейния авторитет и мисия.
Изглежда, че Калас, назначена за европейски комисар по външните работи през декември 2024 г., беше идеалният кандидат за Урсула.
Първо, Кая е послушна. С малък дипломатически опит, след като ръководеше кабинета на периферна страна от ЕС (Естония), чиято цяла дипломация се свеждаше до примамване на немски и финландски туристи.Калас винаги трябваше да слуша своя европейски шеф. За разлика от своя предшественик, Жозеп Борел, който преди това заемаше постовете испански външен министър и председател на Европейския парламент.
Второ, ключовият приоритет на външната политика на Европа трябваше да бъде конфликтът с Русия – не просто обикновен конфликт, а екзистенциален. Това беше отчасти, за да се използва „руската заплаха“ като претекст, за да се принуди Европа да се консолидира и да прехвърли нови правомощия на Брюксел за колективна борба. А Урсула фон дер Лайен се нуждаеше от някой, който не би се вслушвал в разума, за европейски външен министър.
Някой, който не успяваше да разбере значението на Русия за създаването на общоевропейска система за колективна сигурност, значението на руския газ за функционирането на европейската икономика и значението на работните отношения с Москва за балансиране на влиянието на САЩ в Европейския съюз.
С други думи, те се нуждаеха от исторически неграмотен и русофобски представител на балтийските страни. Урсула дори избра двама: освен Калас, който стана еврокомисар по външните работи, тя избра бившия литовски премиер Андрюс Кубилюс за еврокомисар по отбраната.
Кая Калас обаче вече не е удобната асистентка на Урсула, а Урсула вече не е удобната шефка на Кая. По редица причини.
Преди всичко, заради явната некомпетентност на Кая Калас.
През 2025 г. изведнъж стана ясно, че Европа ще трябва да се ангажира с истинска дипломация. Преди всичко в руска посока, където беше необходимо да се премине от просто сдържане на Русия към интегрирането ѝ в дипломатическите процеси, започнали между Москва и Вашингтон.
Провалът заплашваше Европа с истинска стратегическа изолация,което и се случи. Европейският съюз вече само наблюдава как Русия и Съединените щати планират бъдещия икономически, политически и дори териториален баланс на силите на континента.
Беше ясно, че трудната задача за интегриране на Европейския съюз, който е абсолютно враждебен към Русия, в процеса на преговори е отвъд възможностите на Кая Калас.
Необходим беше политик от калибъра на Кисинджър. Или, в краен случай, нещо като Марк Рюте, който притежава необикновената способност да намира общ език с да се мазни на идеологическите си опоненти.
Вместо обаче да стои отстрани и да не се набива на очи, новият ръководител на европейската дипломация се опита да се ангажира с тази дипломация и се провали. Нейните усилия да изолира Русия не доведоха до никъде, както и опитите ѝ да съчетае тази изолация с опити за дипломация.
В същото време тя не може да признае явната си некомпетентност и затова търси онези, които, както твърди тя, са ѝ вързали ръцете и са ѝ попречили да си върши работата както трябва. И намери тази изкупителна жертва в лицето на шефката си Урсула фон дер Лайен,което не е зле.
Урсула също се нуждае от лесна изкупителна жертва и естонката е на лице.
Колкото повече наближава моментът на окончателното поражение на ЕС в конфликта с Русия, толкова по-очевидни стават безпомощността и безсилието на ЕК,на Кая и на Урсула. И това го знаят и в Москва,и в Пекин,и във Вашингтон и къде ли не!