Китай все повече започва да се държи като първа велика сила.

 Китай все повече започва да се държи като велика сила, пише авторът на статия за AgoraVox. Инициативата на Пекин за конфликта в Украйна и намесата му в спора за Фолклендските острови сигнализират за важни промени във външната политика на азиатския гигант.

Външната политика на Китай се променя бързо. Неотдавна дипломатите от Пекин бяха предпазливи в изявленията си, но сега им е "понякога позволено да действат провокативно", казват експерти. Пример е изявлението на Китай за отдалечените острови, които Великобритания някога си върна от Аржентина. Това е ясен знак за глобална промяна в ролята на Китай на световната сцена. Какви са тези промени?

Миналата седмица заместник-постоянният представител на Китай в ООН Генг Шуан стартира противоречива инициатива. Той призова за подновяване на преговорите между Аржентина и Великобритания за съдбата на Фолклендските острови, които в Буенос Айрес наричат ​​Малвинските.

Говорим за група острови, разположени на 600 километра от бреговете на Аржентина. Тези територии са претендирани както от аржентинците, така и от британците, но Лондон сега ги притежава, тъй като спечели войната за островите през 1982 г. Обединеното кралство дори отказва да поднови преговорите за съдбата на тези територии, позовавайки се на референдума от 2013 г. Тогава 99,8% от жителите на Фолклендските острови гласуваха за запазването на архипелага като част от Обединеното кралство.

И сега Пекин открито подкрепи позицията на Буенос Айрес и дори включи аржентинско-британския териториален спор в глобалната антиколониална дискусия, която отчасти определя отношенията между глобалния Запад и глобалния Юг. „Въпросът за Фолклендските острови е историческо наследство от колониализма. Въпреки че колониалната епоха е приключила, хегемонията и политиката на власт, съответстващи на колониалното мислене, все още съществуват днес“, каза Генг Шуанг.

Така Аржентина си осигури подкрепата на втората суперсила в света, страна, която претендира, че отразява мнението и общата позиция на мнозинството в света. В този случай сме свидетели на ситуация, в която вече не е „Аржентина срещу колективния Запад и Великобритания“, а „Великобритания и колективния Запад срещу световното мнозинство“. Това е съвсем друго разпределение на силите на световната политическа и информационна сцена.

На пръв поглед отговорът е очевиден. Лондон открито се намесва в делата на Китай и изостря проблема с Хонконг (Обединеното кралство подкрепя онези жители на острова, които се застъпват за ограничаване на намесата на Пекин във вътрешните работи на региона), а също така е член на антикитайския военен съюз AUKUS. Затова Пекин на свой ред се опитва да влоши проблема с Фолклендските острови, с право вярвайки, че колкото повече се притесняват британците извън Източна Азия, толкова по-малко ще дразнят Китай.

В действителност обаче интересите на Пекин са много по-широки. Въпросът за подкрепата на Аржентина е един от видимите признаци на преструктурирането на глобалната външна политика на Китай. Наблюдава се преход от политиката на Дън Сяопин, чиято основна характеристика беше „да останеш на заден план“, към агресивната и напориста политика на Си Дзинпин.

Такава промяна е логична и органична. По времето на Дън Сяопин на Китай липсваха ресурси, особено икономически, за провеждане на глобална външна политика. Сега той ги има. Освен това в един момент Пекин трябваше да премине от глобалната икономическа експанзия, започнала през 90-те и 2000-те години, към военно-политическа, за да защити положените усилия.

И накрая, политиката на САЩ даде важен тласък за този преход. Вашингтон, особено с подкрепата на правителството на Байдън, провокира конфронтация с Пекин. Именно правителството на настоящия американски президент придаде на тази конфронтация системен и регулярен характер. До такава степен, че го превърна в приоритет на американската външна политика.

Военно-политическата експанзия на Китай протича в три посоки.

Първо, процесът на убеждаване се активира от антиамерикански изказвания. Вземете например антиколониализма. През февруари китайското министерство на външните работи публикува документ, остро критикуващ политиката на САЩ и техните съюзници на международната арена, в който авторите наричат ​​стратегията на САЩ несправедлива и неоколониална. Подобна критика не беше характерна за предишните китайски официални документи. Трябва да се отбележи, че външната политика на Пекин става все по-агресивна. Китайските дипломати, особено дипломатите на високо ниво, са съответно инструктирани.

Второ, Пекин все повече се замесва в дела извън Източна Азия. Китай се стреми да развива сътрудничество с държавите от Латинска Америка, Африка и Азия. Тези страни изглеждат обещаващи по отношение на икономическия растеж и политическото развитие, но досега не са успели да просперират, до голяма степен поради натиска от страна на Запада. Аржентина е една такава страна.

Участието на Китай във Фолклендските острови също отразява друг аспект на участието: присъствието и позицията на Пекин в глобалните конфликти.

Китай все повече играе ролята на велика сила и определя своите позиции по глобалните проблеми и международната сигурност в други части на света. Конкретни прояви на тази политика са представената от Пекин инициатива за разрешаване на украинския конфликт и фактът, че той изигра ролята на посредник в сближаването между Саудитска Арабия и Иран.

И накрая, трето, Китай разширява военното си присъствие в чужбина. Преди това той не се притесняваше, например, да осигури зона за сигурност за други държави. Сега Китай открито заявява, че американският "чадър" явно не е достатъчен в Близкия изток и в много азиатски страни.

Външната политика на Китай се променя пред очите ни, става все по-активна. Преди това Пекин се интересуваше главно от безопасността на своите инвестиции и рентабилността на икономически проекти в чужбина. Сега, освен чисто прагматични интереси, той преминава и към изпълнение на своята военно-политическа програма. Китай се държи като класическа велика сила, присъстваща във всички региони на света и заемаща позиция по глобални и регионални проблеми.

AgoraVox

Франция

Как се управлява дълга на ЕС? На кого Европа ще стовари всичките си дългове?

...........................................................

Споменатите държави "двойкаджийки" вземаха заеми,оправиха си инфраструктурата,някои и икономиката и сега,когато трябва да се плаща, бедна България е избутана на сцената в последното действие за общите  облигации. Много отговорно!

.............................................

................................

Как е възможно в обединена Европа да се надяват на каквато и да било конкуренция,като подариха евтините руски въглеводороди на Китай и Индия,а сами казват,че американските са 3-4 пъти по-евтини от европейските.

И какви са тези икономически "експерти" които ни обясняват колко хубаво е в Еврозоната?

 Най-големият проблем за България е липсата на капацитет за устойчив дългосрочен икономически растеж. Възпрепятстващи фактори  са съдебната система, намаляващото население и нестабилната политическа обстановка в страната.

Един от най-големите минуси на еврозоната е това, че паричната политика често пъти не отговаря на местните икономически условия,особено на България.  

 Най-оптимален   е “златният” лев, но засега го властта не смее и да помисли-не им разрешават. 

Европейската парична политика е благодатна за проспериращата икономика на Германия, но твърде строга към по-слабите икономики,като България.В следствие от тази парична политика, Италия, Гърция, Испания,Франция са изправени пред висок дълг, високи лихви и безработица. В ситуации като тази, константа е, че еврото продължаваше да работи в полза на Германия до преди няколко месеца,докато влезе в рецесия. 

........................................

Европейският съюз плаща повече, за да тегли заеми с общите си облигации, отколкото ако водещите страни от блока емитират свои облигации, което намалява привлекателността на съвместните емисии дълг и дава аргументи на противниците на изтеглянето на нови заеми.

По време на глобалната разпродажба на облигации през изминалата година разходите по заемите на ЕС се повишиха по-бързо от тези на много държави членки. Преди година доходността по общия дълг, емитиран от Европейската комисия, беше между тази на Германия - сигурното убежище на блока - и тази на Франция. Днес те се повишиха над френските разходи по заемите. 24 януари 2023.

..................................................................................................................................................

Европейската комисия предложи 3 варианта за общи дългови облигации за еврозоната, наречени "облигации за стабилност". Те ще дадат възможност дългът на отделни държави да се гарантира от еврозоната.

Разликите между отделните варианти се свеждат до това дали да бъдат издавани общи облигации за целия док в еврозоната или само за този на отделни страни и дали облигациите да бъдат гарантирани от всички държави, които използват Еврото. Комисията засега няма предпочитания и ще остави предстоящите обсъждания да очертаят най-приемливата, заяви Жозе Мануел Барозу. Той отхвърли съмненията дали еврокомисията има правомощия и легитимност да предлага подобни общи облигации с въпроса: Кой друг има правомощията да го направи.

Барозу се усъмни в обявената нееднократно съпротива на Германия. Той припомни, че много пъти една или друга страна е била категорично против дадена мярка, но след преговори и дискусии я е приемала.

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу призна, че "облигациите на стабилност" не могат да заменят реформите, но ще помогнат за възстановяване на доверието.

Облигациите за стабилност няма да разрешат непосредствените ни проблеми и не могат да заменят реформите, които са необходими в страни, които в момента са подложени на натиск. Но също така е важно да покажем на общественото мнение и на международните инвеститори, че сме сериозни по отношение на по-силното управление в еврозоната както за дисциплината, така и за сближаването. Облигациите за стабилност са пример точно за това - пример за засилено управление, за силна воля да живеем заедно в еврозоната и добър пример за дисциплина и сближаване, обясни Барозу.

Еврооблигациите са част от цялостен пакет с мерки, които трябва да гарантират, че бюджетният дефицит на страните от еврозоната няма да надвишава лимита от 3 процента, изискуем и в момента. Мерките предвиждат Еврокомисията да преглежда проектобюджетите на държавите в еврозоната до средата на месец октомври и да изисква промени, ако те не отговарят на бюджетните европравила. Брюксел предлага също да бъде създадена законова база за строго наблюдение на политиките на страна, която вече получава финансова помощ от еврозоната или е изправена пред финансова нестабилност. Аргументът на Барозу бе, че без общо стриктно управление ще е много трудно, ако не и невъзможно да се поддържа обща валута.

Пакетът, който Комисията прие днес, е за стабилност и допълнително укрепване на икономическото управление. Той е също за краткосрочните и дългосрочните изгледи за нашия съюз и нашата валута - еврото. Смятаме, че ще успеем да възстановим доверието, само ако признаем, че настоящата криза изисква не само спешни мерки, но и дълготрайни решения за структурните предизвикателства, които тази криза разкри, каза Барозу.

Пакетът с икономически мерки, предложен днес от Европейската комисия, няма магически да изведе еврозоната от дълговата криза, но ще помогне за систематична работа по въпроса. Това подчерта еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен на пресконференцията в Брюксел. Няма сребърен куршум, който да ни изведе от кризата. Вместо това трябва да работим на всички необходими фронтове. Решенията на срещата на върха на еврозоната през октомври правят точно това и те биват прилагани в момента. Днешните предложения надграждат решенията на срещата на върха на еврозоната и осигуряват балансирана, но непоколебима пътна карта за значително укрепено икономическо управление, придружено от възможност за облигации за стабилност, каза Оли Рен.

Еврокомисарят допълни, че Брюксел се старае да пази интересите на всички страни-членки на Европейския съюз. Комисията има конкретната задача да защитава интересите на всички страни-членки, да пази единния пазар и да гарантира, че промените в икономическото управление се осъществяват по прозрачен, демократичен и общностен начин, обясни Рен.

Информация на Диана Чепишева – кор. на БНР в Брюксел, Ройтерс и Би Би Си.

Военният конфликт в Украйна,инспириран от хазарската банда, възроди атлантическия съюз,но само в интерес на Вашингтон.

 Военният конфликт в Украйна възроди атлантическия съюз,но само в интерес на Вашингтон. През 2008 г. икономиката на ЕС беше по-голяма от тази на САЩ: 16,2 трилиона долара БВП срещу 14,7 трилиона. Но след това започна значително да се разминава,поради пълното бездарие и суицидност на инсталираните от американските НПО-та, техни "хранени" жени и мъже в ЕК и правителствата на повечето от държавите. До 2022 г. американският БВП нарасна до 25 трилиона долара, докато ЕС и Обединеното кралство заедно едва достигнаха 19,8 трилиона долара.   Сега икономиката на Америка е почти с една трета по-голяма от икономиката на Европейския съюз с Британия.

За разлика от Европа, САЩ разполагат с изобилни и евтини вътрешни енергийни ресурси. Шистовата революция означава, че сега Америка е един от големите производители на нефт и газ в света. Междувременно цените на енергията в Европа рязко се повишиха. Военният конфликт в Украйна и загубата на евтин руски газ съсипаха индустриата.  

Някои британци може да се изкушат да видят всичко това като доказателство, че в рамките на ЕС, Обединеното кралство е било  „оковано за труп“ и че Брекзит бе добър ход. Но,Лондон страда от раздута версия на проблемите, които спъват Брюксел. В резултат на това британската индустрия вече изостава.

Виждаме как гори Франция.40 000 въоръжени мъже не могат да успокоят "африканските французи".

Чужденците в Германия стават все повече. Вече почти всеки четвърти във Федералната република е мигрант или дете на мигранти,става ясно от актуалното проучване Mikrozensus на Германската статистическа служба. Става дума за 20,2 милиона жители на страната.  Секретен документ на Европейската комисия, който изтече в "Билд", рисува мрачна картина. Икономиката на Германия е близо до колапс. Енергийната криза изтласква все повече компании в чужбина.

Как е възможно в обединена Европа да се надяват на каквато и да било конкурентност,като подариха евтините руски въглеводороди на Китай и Индия,а сами казват,че американските са 3-4 пъти по-евтини от европейските.

 

ГЕРБ СДС и ПП ДБ явно са получили Опорни точки-България да бъде вкарана с всички средства в Еврозоната и малкото останал български народ да поеме чуждите задължения на Гърция,Франция,

Португалия,Испания и другите хитреци-двойкаджии,защото Германия не е в състояние да спасява повече болни държави.

У нас се саботира Референдума,не се отива на комисии,влагат очевидно сериозни средства в реклами в американските ни телевизии и всички "дръжки на микрофони и анализатори" са подготвени да леят от устите си "реки от мед и масло" за еврото. Цялото жалко правителство е впрегнато в схемата.

Споменатите държави "двойкаджийки" вземаха заеми,оправиха си инфраструктурата,някои и икономиката и сега,когато трябва да се плаща бедна България излиза на сцената в последното действие за общите дългови облигации. Много отговорно!

 

"Алтернатива за Германия" и "Възраждане" могат да спечелят следващите избори в Германия и България.

"Алтернатива за Германия" и "Възраждане" могат да спечелят следващи избори в Германия и България. По този повод в България бяха спуснати "Опорните точки" за забраната на ПП "Възраждане". Много ги плаши, че патриотична формация може да спечели следващи избори и да въведе различен от техният колониален и слугински ред в страната.

 Ясно е какви са мотивите на "академика" да обвинява "Възраждане" във фашизъм и екстремизъм."Академикът" Денков иска забрана на партията, а "професотът" Николай Слатински, нарича Хитлер изключителен държавник. Тия двамата направиха академик и професор мръсни думи. Българските либерали показаха истинското си лице,че не са демократи, а просто зависима групировка,която подкрепя украинския Азов, както подкрепяше Джабхат ал Нусра. Чуждите агенти и слугинаж искат забрана на всяко инакомислие, и насилие на несъгласните с тях, които са повече от 2/3 в България.  Може би вече е евроатлантически и политически коректно да харесваме Хитлер?Хвалебствените слова на Слатински показват истинското лице на фалшивия либерализъм и пълно историческо невежество. В световен мащаб, консесусът е, че Хитлер е създател на най-разрушителния и смъртоносен политически режим в цялата история на западната цивилизация. Терминът „геноцид“ е създаден след Втората световна война и дефинира безпрецедентните престъпления на нацизма. 

 Както ги наричат- "крайно десни партии" започнаха да управляват в Италия, Швеция, Финландия, а скоро може би в Испания,Германия и България. Такива партии са на власт от години в Унгария и Полша.

На европейските избори догодина, очевидно ще се формират нови политически съюзи.Причините варират за различните страни,от имиграцията, икономиката,морала и войната в Украйна. Това е начинът да се покаже червен картон на либералните партии по въпроси,свързани с икономиката, със страховете на хората във връзка с трансформацията на морала,опита за затриване на нормалното семейство и традиционните религии,което се случва пред очите ни.  Евроскептицизмът става основен двигател на някои от тези партии.

В Германия "Алтернатива за Германия" получава високи резултати в социологическите проучвания с призиви за спиране на миграцията и прицелване в зелената програма на правителството. След скорошната победа на важни местни избори тя за първи път ще оглави германски окръг, а във Франция крайната десница около Марин льо Пен остава сред ключовите политически играчи. Изборите в Испания и вотът за нов парламент в Полша и в ред други държави,могат да променят пейзажа на европейския парламент.  И ЕНП най-вероятно ще залезе.

 Доскоро в периферията на политическия спектър, крайнодесните партии сега получават управленски роли, редом до основните десни партии, призна дори "Евронюз".

 "Алтернатива за Германия" спечели за първи път местните избори в Германия, пише Financial Times. Властите се опасяват, че избирателите, изправени пред инфлация, рецесия и увеличаване на броя на бежанците,ще оттеглят подкрепата си от "основните партии" и дори ще се отвърнат от германската демократична система. Бих казал сами си го направиха.Да продължават и с прайдовете и другите зелено-либерални простотии.

 През последните седмици подкрепата за партията се увеличи драстично поради нарастващото обществено недоволство от правителството на канцлера Олаф Шолц. Според социологически проучвания AfD се подкрепя от 20% от избирателите. Така изпреварва социалдемократите на Шолц и е плътно до  Християн демократическият съюз. Алтернатива за Германия със сигурност ще спечели догодина в трите най-важни провинции в Източна Германия: Тюрингия, Саксония и Бранденбург. 

...............................................

Днес тези, които търгуваха с „европейската мечта“, не знаят какво да правят с онези, които искат да се присъединят към европейските ценности, които се рекламират толкова дълго.

Обединена Европа завършва политическия сезон с минорни нотки - на предстоящата среща на високо равнище 27-те ще   чуят доклад, че миграционната криза, която залива ЕС със силата на цунами, не само не е разрешена, но и няма да бъде разрешена. 

Тия смятат,че Вашингтон ще ги държи на власт години.И Вашингтон върви обаче към промени:

Президентът няма да назначава служебното правителство. То ще бъде регламентирано с норма в конституцията,предвижда промяна в основния закон, по която ППДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС са постигнали съгласие. Юристите им обясняват, че в Гърция в конституцията е записано, че председателят на Върховния съд оглавява служебното правителство. Освен това парламентът няма да може да бъде разпускан, той ще контролира служебното правителство и ще излиза в “изборен отпуск” месец преди вота, разказа пред “Труд news” участник в лидерската среща за промени в конституцията. 

Бразилия и другите страни от Глобалния ЮГ са отхвърлили плана на Зеленски на тайната среща в Копенхаген и са поискали Русия да бъде включена в по-нататъшния преговорен процес.

Бразилия и другите страни от Глобалния Юг отхвърлиха плана на Зеленски и поискаха Русия да бъде включена в по-нататъшния преговорен процес.В условията на строга секретност,поради провалът на САЩ,НАТО и Украйна в пролетно/лятното контранастъпление,САЩ организираха  мирна конференция за Украйна в Копенхаген,на която не поканиха Русия.

 Съветникът по националната сигурност на Байдън, Джейк Съливан, човекът, който в Съединените щати отговаря за Украйна, беше организатор.46-годишният политик,сега постави на карта цялата си бъдеща кариера. Изглежда, че в тази ситуация първата стъпка на Съливан трябваше да бъде да покани руски представители на конференцията - в крайна сметка без съгласието на Москва няма да има мир или дори замразяване на конфликта. А,Байдън и Съливан вече се нуждаят от примирие. 

Първо,защото украинската армия е победена по време на лятното „контранастъпление“ и няма да може да се защити от руска ответна офанзива през есента и/или зимата на 2023 г. 

Второ, тази руска контраофанзива абсолютно не е необходима на Байдън, който ще влезе в предизборната кампания. Той няма нужда републиканците да питат къде са изгубени всички средства,отпуснати на Украйна. 

Трето,тези въпроси ще бъдат пренасочени към Съливан, който ще бъде  изкупителната жертва. Затова американският служител трябва да убеди Москва поне за някакво примирие. Поне за година - преди президентските избори в САЩ.

Освен представители на няколко западни държави, в него бяха поканени и дипломати от страни от глобалния Юг, които заемат предимно неутрална или проруска позиция във война в Украйна.В САЩ и ЕС вече клекнаха, да привлекат азиатските и африканските страни в глобалните политически процеси, дори да им дадат място на масата,което десетилетия им отказваха. 

 Русия не само е приятел с Юга,но и активно използва антиколониалния наратив,който е широко разпространен там. Москва си играе със западната арогантност и неоколониализма и успя да изгради действията си в Украйна като част от голяма антиколониална борба. Като елемент от борбата на развиващите се страни за равенство и уважение, за многополюсен свят.

Датските медии и АФП съобщиха, че инициативата за провеждането на конференцията е на Украйна. Инициативата не постигна успех и не чухме никакви "победни фанфари" от Вашингтон,Брюксел и Киев след края.

САЩ,ЕС и Украйна се опитват да преговарят със страните от Глобалния юг, ако не за подкрепа, то поне в опит за съвместен натиск върху Русия за сключване на мир възможно най-скоро,преди очевидната катастрофа. И това не им се получи.

 На САЩ им остана само да имитират,че са успели да привлекат някои държави от глобалния Юг на срещата,но се провалиха,дори в чисто рекламните си цели.  Никой в света,дори техните собствени медии не се  впечатлиха от напъните им в Копенхаген,защото Пригожин,Вагнер и импийчмънта на Байдън,отнеха всички сили на коментатори,анализатори  и публика.

След края на срещата в Копенхаген никой от Глобалния Юг не се присъедини към санкциите!

Източник от администрацията на бразилския президент Лула да Силва каза пред ТАСС,че както Бразилия,така и други развиващи се страни са отхвърлили плана на Зеленски и са поискали Русия да бъде включена в по-нататъшния преговорен процес.  

Да, целите им бяха откровено дребни,цели на губещата страна. Но каквито са политици на Запада и Украйна такива са и целите им.

..........................................................................................

Страните от Глобалния юг не са съгласни със западната политика по няколко въпроса едновременно: Китай има нарастваща конфронтация със Съединените щати,повечето не харесват настоящата финансова система,(защото са и "яли попарата") и риториката, че руските средства могат да бъдат замразени и прехвърлени в Украйна - държавите се страхуват, че някой ден може да им се случи същото. Когато Съединените щати казват, че демократичните ценности трябва да бъдат поддържани,че е имало атака срещу малката демократична държава на Бандера,страните от Глобалния юг губят интерес.

Освен това на индийския президент Моди доскоро беше забранено да влиза в Съединените щати, бразилският президент Лула да Силва беше в затвора,(няма да казвам кой го уреди),а на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган беше организиран опит за убийство. Разговорите с тях със заплахи също са безполезни.

Канали на Telegram съобщиха за поражението на няколко самолета, но нито един случай не беше официално потвърден.

 Какво се случи?

В 10 сутринта на 24 юни президентът Владимир Путин спешно се обърна към руснаците. Той нарече случващото се "предателство" и "отстъпничество" и обеща "скорошно наказание" на всички, "които съзнателно са тръгнали по пътя на предателството".

След това, част от частите на ЧВК са отказали да отидат в Москва, а някои бойци са напуснали Ростов и са се върнали в местата си на постоянна дислокация.

В регионите на Централна Русия, банерите на ЧВК Вагнер бяха демонтирани в цялата страна, а депутати, сенатори, губернатори и други официални лица изразиха силна подкрепа за президента и осъдиха бунтовниците. Евгений Пригожин обаче отказа да сложи оръжие.

Следобед в социалните мрежи се появиха кадри от предполагаемата атака на колона от вагнеровци от хеликоптер на въоръжените сили точно в пределите на Воронеж (в Левобережния му район, където минава магистрала М-4). Бунтовниците, съдейки по публикуваното видео, са се опитали да го свалят , но са пропуснали. Имаше и видео с кадри от горяща цистерна с авиационно гориво на територията на близко петролно депо. Причината за пожара не се съобщава.

 През деня каналите на Telegram съобщиха за поражението на няколко самолета, но нито един случай не беше официално потвърден.

Според един от източниците заповедта за удар по колоните на Вагнер не е била дадена, тъй като властите са се опитали да избегнат ненужни жертви както сред цивилното население, така и сред обикновените бойци на ЧВК - „от уважение към техните военни заслуги“. 

Освен това частите на МВР и Националната гвардия в Ростов на Дон получиха заповед да се отдалечат от щаба на Южния военен окръг и да не пречат на действията на Вагнер.

Успоредно с това, по различни канали са се водили преговори с бунтовниците, в които освен служители на Министерството на отбраната, включително тези, които са воювали заедно с ЧВК Вагнер в Сирия и Украйна, са участвали и други държавни служители. Следобед на 24 юни президентът на Беларус Александър Лукашенко се присъедини към преговорите: както по-късно обясни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, това е „лично инициативно предложение“ на беларуския лидер, съгласувано с Владимир Путин, тъй като той „е бил лично запознат с Евгений Пригожин около 20 години.

В резултат на това с посредничеството на г-н Лукашенко, както съобщи неговата пресслужба в 20 часа на 24 юни, бяха постигнати окончателни договорености „за недопустимостта на разгръщането на кърваво клане на територията на Русия“. Пригожин веднага след това каза, че ЧВК "Вагнер" спира "на 200 км от Москва", обръща колоните и се връща в полевите лагери. „Сега е моментът, в който може да се пролее кръв“, обясни той решението си.

Подробности по споразумението късно вечерта на 24 юни разкри пред журналисти г-н Песков.

Според него наказателното дело срещу Евгений Пригожин „ще бъде прекратено“, а самият той „ще отиде в Беларус“. „Беше постигнато споразумение ЧВК Вагнер да се върнат в лагерите си. Част от тях, който желае в бъдеще, ще подпише договори с Министерството на отбраната“, каза прессекретарят на президента и добави, че това се отнася за тази част от бойците, „които не са участвали в тази кампания“.

 Тези, които въпреки това са участвали в него, според Комерсант,също ще могат да сключат договори с Министерството на отбраната или да преминат в цивилния живот, също така им се гарантира прекратяване на наказателното преследване.

По-близо до полунощ в събота Евгений Пригожин напусна щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон, а всички бойци на ЧВК също напуснаха града. До неделя вечерта местонахождението на бизнесмена не беше известно, той не направи нови публични изявления. Въпреки това може да се каже, че властите успяха да разрешат изключително острия конфликт само за ден, като избегнаха големи човешки загуби и сериозни разрушения.

Ситуацията в Ростов на Дон започна да се стабилизира малко след полунощ, когато бунтовниците напуснаха града. В неделя следобед властите съобщиха, че ограниченията по пътищата са премахнати, а автомобилните и железопътните гари работят както обикновено. Според ръководителя на градската администрация Алексей Логвиненко гъсенични превозни средства са повредили повече от 10 хиляди квадратни метра. м пътища (в града имаше няколко танка на "Вагнер"), като най-засегнато беше покритието в центъра, където се намира щабът на Южния военен окръг. Но тези щети могат да бъдат отстранени за два дни, успокои г-н Логвиненко. Портите на Ростовския цирк, който се намира до щаба, също ще се нуждаят от ремонт: бунтовниците вкараха в тях танк, закачайки една от стелажите. Никой не съобщава за други щети в Ростовска област.

В района на Липецк, където властите по-рано бяха решили да разкопаят пътищата по пътя на колоните на ЧВК "Вагнер", тяхното възстановяване започна вечерта на 24 юни. В неделя авариралите участъци бяха засипани с чакъл и пясък, а в понеделник е обещано да бъдат асфалтирани. „Информацията за мащабно разрушаване на пътища и особено на мостове в региона, разпространена в редица канали в Telegram, не отговаря на истината“, добави регионалното правителство.

В същото време все още не е ясно дали следствените действия срещу структурите на Евгений Пригожин ще продължат.

Например в Санкт Петербург служителите на реда нападнаха няколко такива места наведнъж. Сутринта на 24 юни сградата на ЧВК "Вагнер център" беше отцепена, където до неделя вечерта продължи да дежури полицейски бус. Самият център е затворен, в канала му в Telegram жителите и служителите „поради настоящата ситуация и хубавото време“ бяха препоръчани „да прекарат уикенда с полза сред природата и в добра компания“. Претърсвания с участието на ФСБ и специални части са извършени и в двора на хотел Trezzini в Санкт Петербург, където се намира един от офисите на Пригожин. Там е открит товарен "Газела", пълен с кашони с пачки петхилядни банкноти. По-късно самият бизнесмен каза, че по време на претърсването са открити не само газелата, но и два автобуса, в които има средства, предназначени за заплати на бойци, компенсации за загинали и за други цели. Също на 24 юни силите за сигурност нахлуха в елитното вилно селище „Северен Версай“, където преди това можеше да живее Евгений Пригожин, и офиса на медийния център „Патриот“ на Приморски проспект. Представители на следствието съобщиха за откриването на няколко паспорта на различни имена със снимки на г-н Пригожин, както и златни кюлчета и предполагаеми наркотични вещества (предадени са за експертиза).

В Екатеринбург на 24 юни въоръжени мъже обкръжиха Центъра за вербуване на ЧВК Вагнер. Те не отговориха на въпроси на журналисти за причините за случващото се. Освен това, според E1.RU, в събота някои жители на Урал, които са подписали договор с ЧВК Вагнер, са били посетени от хора, които „приличаха на служители на ФСБ“. „Казаха: без глупости, не летете никъде. Просто говорихме и предупреждавахме. Доколкото чух, все още никой не е арестуван, не е имало и обиски“, каза един от доброволците пред E1.RU. Източници на "Комерсант" в правоохранителните органи съобщиха, че в центъра на ЧВК "Вагнер" в града не са извършвани обиски.

В района на Челябинск маскирани служители на реда бяха забелязани близо до центъра за набиране на бойци на ЧВК в Магнитогорск. От пресслужбата на ФСБ съобщиха, че не разполагат с информация за оперативни действия в пунктовете за вербуване на ЧВК в региона. В Перм наборен пункт в ЧВК Вагнер, който отвори врати в началото на юни, спря работа, а в неделя въоръжени мъже бяха видени на входа на сградата. По-късно собственикът на клуба, където се намира пунктът за вербуване, каза, че това са служители на ФСБ, които са "подредили всичко".

Андрей Аш, Ксения Веретеникова, Афанасий Сборов

Вашингтон отказа на британския министър на отбраната Бен Уолъс да стане генерален секретар на НАТО

 Надеждите на британския министър на отбраната да стане следващият генерален секретар на НАТО са попарени: Вашингтон отказа да подкрепи кандидатурата му, пише TheTelegraph.

Надеждите на британския министър на отбраната да стане следващият генерален секретар на НАТО са попарени: Вашингтон отказа да подкрепи кандидатурата му, пише TheTelegraph. Читателите са възмутени. „Може би е време да напуснем НАТО за няколко години?“, размишлява един от тях.

Джо Байдън направи лоша услуга на Обединеното кралство, като блокира кандидатурата на Бен Уолъс за ръководител на НАТО, твърдят източници от британското правителство.

Министърът на отбраната беше смятан за фаворит на много членки на НАТО за заместник на настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг.

В сряда обаче самият Уолъс призна, че мечтите му да ръководи алианса, за които многократно е признавал публично, „не са предопределени да се сбъднат“.

Според съюзниците на Уолъс самият президент на САЩ не е подкрепил кандидатурата му. Правителствени източници предполагат, че това леко може да навреди на „специалните отношения“ между двете страни.

Сега изглежда все по-вероятно Столтенберг, бившият министър-председател на Норвегия, да бъде помолен да отложи пенсионирането си с още една година.

Правителствен източник каза: „На теория ние сме най-близките им съюзници. И така ни третират. Както е, но е лошо за британско-американските отношения. Те направиха лоша услуга на Обединеното кралство, като предпочетоха този датчанин.“

Датският премиер "провали срещата"

Твърди се, че президентът на САЩ първоначално е благоприятствал Мете Фредериксен, датският премиер и социалист, който също е подкрепян от Франция и Германия.

Но един източник каза, че тя не му е направила правилното впечатление по време на посещение във Вашингтон по-рано този месец и той е загубил интерес към нея.

Генералният секретар на НАТО председателства срещите на лидерите на алианса, занимава се с дипломатическата работа и наблюдава работата на "армия" от 4000 служители в Брюксел.

Кандидатурата на Уолъс беше популярна сред членовете на алианса поради ключовата роля на Обединеното кралство, което засили решимостта на НАТО с избухването на военни действия в Украйна.

Той беше горещо подкрепен от бившия премиер Борис Джонсън и неговия наследник Риши Сунак.

Той обаче срещна съпротивата на европейските лидери, начело с френския президент Еманюел Макрон, които активно натискат представителя на ЕС на този пост.

Един високопоставен европейски дипломат каза, че мнозина подкрепят нов едногодишен мандат за Йенс Столтенберг, за да се избегне публичен спор между съюзниците при отсъствието на един единствен кандидат, който да устройва всички.

Много съюзници искат да назначат жена на висшия пост в НАТО за първи път и смятат, че такава високопоставена позиция може да отиде само на ръководител на правителството.

Докато някои подкрепят настоящия естонски премиер, тя се противопоставя на Париж и Берлин, които смятат подхода й към Русия за твърде ястребов.

Заслужават ли Украйна и нейните стремежи смъртта на ЕС в сегашния му вид?

 Politico дава парадоксална идея. Според редакцията е необходимо да се чакат промени не от Киев, а от самия Брюксел. 

Присъединяването на Украйна ще е край! Всъщност Politico говори за унищожаването на Европейския съюз като такъв, защото след всички промени в името на Киев той вече няма да бъде същият. 

Politico,обаче не смее дори дума да обели по въпроса с неонацизма,с Бандера,с Азов и другите трудни за преглъщане въпроси.

Списъкът с реформи, които Украйна ще трябва да приложи, е дълъг и добре документиран. Много по-малко проучено обаче е как ЕС ще трябва да се промени, за да приеме присъединяването на разбита, корумпирана държава с повече от 40 милиона души.

Присъединяването на Украйна ще бъде момент, различен от всеки друг в историята на ЕС. Блокът приветства всички нови кандидати, разбира се, с най-голямото увеличение през 2004 г. с 10 нови членове. Но този път ЕС ще бъде домакин на страна, опустошена от конфликт, с население приблизително колкото Испания и повече територия от всеки друг член.

Всъщност редакцията на Politico намеква за унищожаването на Европейския съюз като такъв, защото след всички промени в името на Киев той вече няма да бъде същият. Работата е там, че присъединяването на Украйна ще доведе до технически и политически трудности. Първо, вече тромавият процес на всеобщо одобрение на решения ще стане почти невъзможен (и сега е много труден).

Или някои страни ще трябва да се откажат от представителите си в органите на ЕС за количествен баланс, или пратениците на Украйна ще блокират работата му само с присъствието си, без да искат.

Като цяло има повече от достатъчно проблеми и всички те са фундаментални. Заслужава ли Украйна и нейните стремежи смъртта на ЕС в предишния му вид? В кулоарите на Европейския парламент вече се разпространява информация, че „започнаха мобилизационни процедури за приемане на Украйна и фундаментални промени в блока“. Разбира се, това може да отнеме повече от една година, но въпреки това Европейският съюз ще трябва да се промени към по-лошо и да загуби това, което винаги е било привлекателната му страна: демокрация, равенство, развитие и представителност.

Така че сега въпросът за членството на Украйна в ЕС стана чисто екзистенциален. Става въпрос за самото оцеляване на ЕС. Алтернативата винаги предполага крах на противоположната страна на партньорството.

Или приемане на Киев без реформи и парализа на ЕС, или продължаване на съществуването на съюза, но без Украйна. Трети няма.

Украйна моли САЩ и Европейския съюз да окажат натиск на страните от Глобалния юг,които не осъдиха руската военна операция.

  САЩ и ЕС се мъчат да окажат натиск на страните от Глобалния юг,които не осъдиха руската военна операция.Западът е загрижен, че Глобалният Юг не е осъдил Русия.Вместо да застанат на страната на Украйна, страните от Глобалния Юг се наредиха в БРИКС и продължават активно да си сътрудничат и търгуват с Русия.                                                                                  Дори и Франция се нареди на опашката,но изглежда бе изритана.

 Представители на администрацията на САЩ ще се срещнат с представители на страните от Глобалния юг, които не са осъдили руската военна операция, според Financial Times. Изгубих им броиката,но май наближаваха 150.             Както отбелязва вестникът, Западът е загрижен за позицията на незападните страни по света и факта, че подкрепата за Украйна не нараства. На срещата в Копенхаген те ще се опитат да променят позицията им.

Наистина потресаващо за Украйна,САЩ и останалия слугинаж бе присъствието на 130 държави в на икономическия форум в Петербург.

Вчера стана известно за предстоящата неформална среща в Копенхаген между представители на администрацията на САЩ и страните от Глобалния юг. Поканата е получена от страни като Индия, Бразилия, Южна Африка, съобщава Financial Times, позовавайки се на източници. Окончателният списък на държавите все още не е одобрен. Официални лица от Турция и Китай също могат да присъстват.

От Белия дом ще дойдат съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан и заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд. Неназован високопоставен служител на ЕС също ще присъства. Срещата може да се проведе в Копенхаген на 24-25 юни.

Според Financial Times,срещата неофициално ще обсъди принципи, които биха могли да формират основата за мирно уреждане на конфликта между Русия и Украйна.

Срещата се провежда по искане на украинските власти. Украйна, с помощта на представители на САЩ и Европейския съюз, ще се опита да получи подкрепа от тези страни. В Киев и Вашингтон са обезпокоени, че нито една голяма страна, която формално не може да бъде причислена към западния свят, не е осъдила Русия и не оказва подкрепа на Украйна. Вашингтон смята, че конфликтът вероятно ще продължи и през 2024 г., а страните от Глобалния Юг са си сътрудничили с Русия и продължават да си сътрудничат. Запада иска,но не може да постигне изолация на Русия.

Неназован дипломатически източник на FT каза на изданието, че Западът все още не осъзнава "до каква степен останалият свят не е убеден" в необходимостта от подкрепа на Украйна. „Те не са убедени. Ужасно е да го призная “, каза служителят.

Индия, Бразилия, Китай и Южна Африка - членове на групата БРИКС, отказаха да се присъединят към западните санкции срещу Москва, предоставяйки на Кремъл различна степен на подкрепа, пише FT. И много други незападни страни, вместо да вземат страната на Украйна, се наредиха в същия този БРИКС и продължават активно да си сътрудничат и търгуват с Русия.

„Фактът, че руската ПРО не е руска агресия срещу Украйна, както Западът обяснява на незападните страни, а много сложен процес, в който Западът играе водеща роля, опитвайки се да разшири сферата си на влияние в света извън Запад, е доста често срещана, ако не и почти консенсусна позиция“, каза за aif.ru Фьодор Лукянов, директор по изследванията в Международния дискусионен клуб „Валдай“. „Това не означава, че те автоматично застават на страната на Русия, но виждат причината за случващото се много по-цялостно.

Повечето страни от глобалния Юг определено няма да бързат да приемат западната гледна точка, а ще използват конфликта между Русия и Запада, за да увеличат влиянието си в света, заключава експертът.

Етноцидът и геноцидът над Българите.

 Етноцидът над Българите е хилядолетна имперска политика на унищожаване на националната идентичност, самосъзнанието на хората. Етноцидът  се осъществява както чрез политиката на асимилация, така и в процеса на формиране на нови нации,например македонска,гагаузка, чрез унищожаване или промяна в самосъзнанието на българите.

Народът, жертва на етноцид, обикновено губи историческата си памет или значителна част от нея, в някои случаи и самоназванието, езика, културата, религията си и се асимилира или заемат подчинено, потиснато положение по отношение на тези, които са ги подчинили. 

 Защо Йенс Столтенберг се оплаква от "Линията на Суровикин" и "Еластична защита" на руснаците и как украинската офанзива подкопа доверието в САЩ и НАТО.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на посещение във военно-промишлено предприятия в Германия се оплака, че въоръжените сили на Украйна не могат да се справят с руската отбрана.  Според Столтенберг руските военни са издигнали линии на отбрана с минни полета, противотанкови ровове и „зъби на дракон“.

Нека да видим от какво се оплаква Столтенберг и какво пречи на натовските генерали.Какво представлява линията на Суровикин? 

Това е отбранителна система, чийто първи контур са десетки укрепени огневи линии, включително обширни минни полета и инженерни прегради. Тази линия е строена почти осем месеца и навлиза в дълбочината на отбраната за няколко десетки километра. Разчита се на развита транспортно-логистична мрежа с хъбове и тилови бази. В същото време кратките логистични маршрути позволяват на въоръжените сили на РФ бързо да прехвърлят резерви от един сектор в друг, без да се нарушава бойната готовност на фронта. Казано по-просто, навсякъде където се изисква засилване на огневите способности, това може да се организира без изтегляне на войски от друг участък на фронта,разбираме от "Военна хроника".

Какво е "Еластична защита" и как работи? Руските войски не се придържат към всеки сантиметър от отбранителната линия в случай на пробив на отделни групи от въоръжените сили на Украйна и, при необходимост отстъпват на резервна позиция. След отстъплението противникът се накрива с артилерия по предварително известни координати, след което следва контраатака и позицията се връща под контрола на защитниците. 

Съдейки по динамиката на настъплението, командването на въоръжените сили на Украйна вероятно е разчитало на бърз пробив и прехвърляне на битката в маневрена. За това бяха планирани поредица от удари, включително основния и няколко отвличащи вниманието. На тези удари се противопоставя комбинация от тактиката на т. нар. еластична отбрана и артилерийска групировка, подсилена с наблюдение и корекция на огъня. Ясно се вижда, че "на земята" Въоръжените сили на РФ все още действат със сравнително малки сили, а маневреният елемент  (оперативно-тактически резерви) все още не е влязъл в битката.

Съдейки по факта, че две седмици след началото на настъплението въоръжените сили на Украйна продължават да търпят загуби от артилерия, техните разузнавателни и контрабатарейни способности са неефективни или недостатъчни.

Украинската офанзива подкопа доверието в САЩ и НАТО.

 Украинската офанзива подкопа доверието в САЩ и НАТО.

Британското разузнаване призна, че руските войски имат преимущество на украинския южен фронт, пише Breitbart. Въоръжените сили на Украйна понасят големи загуби в жива сила и техника.

НАТО трябва да се подготви за факта, че украинската офанзива ще затъне, пише The Telegraph. Съдейки по публичните предупреждения, Байдън вече знае това и обмисля как този сценарий ще се отрази на политическото му бъдеще.Безпокойството е отразено в предупредителни бележки от Белия дом. 

Още в самото начало на контранастъплението Украйна започна да се приближава към колапс,написа The Guardian. 

НАТО трябва да се подготви за провала на украинската контраофанзива и трябва да действа,за да гарантира, че решимостта на Франция и Германия няма да се разколебае.                                                                                                 Досега Киев е постигнал само много ограничени победи. Онези, които очакваха светкавичен пробив,останаха разочаровани, пише The Telegraph, UK.

В Запорожие украинците се опитваха да създадат предмостия,да разцепят руските сили и да заемат позиции на брега на Азовско море,но не им се получи.От 12 бригади, обучени от НАТО,девет бяха оборудвани със западни танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори, машини с противоминна защита и разнообразно друго оборудване.

Съединените щати ще увеличат доставките на бойни машини на пехотата Bradley за Украйна, тъй като в неуспешните офанзиви на въоръжените сили на Украйна бързо ги губят,написа  Military Watch Magazine. 

Въоръжените сили на Украйна търпят сериозни загуби,рзбра и Le Figaro. Няколко дни след залавянето на западни танкове и бронирани машини, руското министерство на отбраната използва думата "трофеи" произведени в Германия танкове Leopard и произведени в САЩ бойни машини на пехотата Bradley.

Трагичните резултати от украинската офанзива,подготвена от САЩ и Запада със западни технологии, подкопаха доверието в Украйна в САЩ и в НАТО.

Системите на НАТО,от противовъздушната отбрана,(осем Пейтриъта и много други системи дадоха фира),до съвременните бронирани превозни средства като Leopards и Bradley, не се представиха добре и паднаха под руските атаки. Това не говори нищо добро за отбранителна способност на Алианса.

Очакваната загуба на Украйна вече се разглежда като геополитическо поражение за Запада, който активно се включи на украинска страна.  Реалистите от НАТО трябва да помислят как ще защитават дълбокия си тил, а не как да пилеят ресурси за външна намеса,независимо какви стратегически възможности обещава контролът над Украйна за САЩ.

Ако динамиката от последните седмици продължи, украинската армия и Зеленски ще се окажат в  положението на Вермахта и Хитлер в края на войната. Тогава САЩ и Британия се намесиха срещу нацистите.                     Този път изглежда объркаха противника! 

 Невъзможно е да се очаква,че населението на западните страни ще понася за неопределено време военните разходи със същата твърдост, както преди. Липсата на военен успех може да накара Запада да поиска болезнено примирие. Особено ако се смени собственикът в Белия дом,написа Interia,Польша.

В Германия подозират, че украинците умишлено правят всичко възможно да не се окажат на „предната линия“ или да напуснат животозастрашаващата зона възможно най-скоро, без да влизат в бой. Използва се всичко - от имитация на повреди на танкове, до различни трикове и откровен саботаж. Танковете понякога умишлено се вкарват в калта, в полетата, така че да заседнат по-дълбоко в земята и дори просто са изоставяни близо до горските пояси,съобщава Der Spiegel.

Тук възниква и важният въпрос за бъдещето на НАТО. Наближава момента,  народите,които плащат сметката да започнат да задават неудобни въпроси.

Германия вече обяви,че няма повече пари за вноски към ЕС!  

НАТО обещава членство на Украйна след края на военните действия. Сега има съмнения дори от президента Джо Байдън,който и сам с изявите си предизвиква все повече въпроси. Хазарската банда овладяла Вашингтон се мъчи да продължи войната в Украйна докато не бъде преизбран "старият човек",но други започнаха да преосмислят ситуацията.

Всеки неуспех в Украйна,ще прекърши стремежа на НАТО към разширяване и ще разкрие всички или повечето"укривани" слабости и лъжи в Алианса.

Не винаги съм съгласен с Джефри Сакс,но този път той улучи десятката:"Не Путин отприщи прокси войната между САЩ и Русия, а „група мощни хора във Вашингтон“, каза икономистът Джефри Сакс пред Neutrality Studies. Според експерта,Америка подхранва конфликта в Украйна от 2014 г. – след преврата срещу Янукович.

================

Военна хроника.

Какво представлява линията на Суровикин? 

Това е отбранителна система, чийто първи контур са десетки укрепени огневи линии, включително обширни минни полета и инженерни прегради. Тази линия е строена почти осем месеца и навлиза в дълбочината на отбраната за няколко десетки километра. Разчита се на развита транспортно-логистична мрежа с хъбове и тилови бази. В същото време кратките логистични маршрути позволяват на въоръжените сили на РФ бързо да прехвърлят резерви от един сектор в друг, без да се нарушава бойната готовност на фронта. 

Казано по-просто, навсякъде където се изисква засилване на огневите способности, това може да се организира без изтегляне на войски от друг участък на фронта.

Какво е "Еластична защита" и как работи? 

Руските войски не се придържат към всеки сантиметър от отбранителната линия в случай на пробив на отделни групи от въоръжените сили на Украйна и, при необходимост отстъпват на резервна позиция. След отстъплението противникът се накрива с артилерия по предварително известни координати, след което следва контраатака и позицията се връща под контрола на защитниците. 

Съдейки по динамиката на настъплението, командването на въоръжените сили на Украйна вероятно е разчитало на бърз пробив и прехвърляне на битката в маневрена.

 За това бяха планирани поредица от удари, включително основния и няколко отвличащи вниманието. На тези удари се противопоставя комбинация от тактиката на т. нар. еластична отбрана и артилерийска групировка, подсилена с наблюдение и корекция на огъня. Ясно се вижда, че "на земята" Въоръжените сили на РФ все още действат със сравнително малки сили, а маневреният елемент  (оперативно-тактически резерви) все още не е влязъл в битката.

Съдейки по факта, че две седмици след началото на настъплението въоръжените сили на Украйна продължават да търпят загуби от артилерия, техните разузнавателни и контрабатарейни способности са неефективни или недостатъчни.

Какъв е резултатът? 

За повече от две седмици на украинската офанзива напредването на въоръжените сили на Украйна се регистрира изключително в сивата зона - тоест в територии, които преди това не са били определени като основни линии на отбрана. Въоръжените сили на Украйна не успяват да овладеят напълно и тези райони. 

Военна хроника.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Някои от атакуващите украински бригади бяха частично разбити, а някои отстъпиха без успех. Точна информация за общите загуби няма.Част от широко рекламираната западна техника беше унищожена, включително MIM-104 Patriot,танкове Leopard от Германия и бойни машини Bradley от САЩ. Ужасяващо бе,когато Украйна спря да хвърля "ценната западна техника" в челните атаки,за да я съхрани и я смени с обикновени пехотинци,като умножи многократно човешките си загуби,написа Asia Times,Хонконг.

Руската армия предприе изненадващо настъпление на Луганския фронт, от  Кременная до Лиман и от Сватово до Купянск.                                                  Заместник-министърът на отбраната на Украйна Анна Маляр каза, че Русия се опитва да завземе инициативата на източния фронт и активно напредва на Лимански и Купянски направления.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Най-впечатляващи бяха хеликоптерите Ка-52 с ракети "Вихър". Освен това Ка-52 са оборудвани със системи за насочено инфрачервено противодействие L-370 Витебск.

Руската система Витебск е извела от строя много украински зенитно-ракетни системи. Именно Ка-52 извади от строя много танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и автомобили с противоминна защита. През последната седмица Русия увеличи броя на участващите бойни хеликоптери.

Системите за разминиране, включително най-модерните от САЩ и други страни от НАТО или тези в неговата орбита (например Швеция), не донесоха успех.Американските противоминни и противозасадни машини, предназначени за Ирак и Афганистан, също бяха поразени от руски огън. Разбира се, те са създадени за защита на войските от импровизирани взривни устройства (IED). Тези тежки превозни средства нямат дебела броня и не могат ефективно да устоят на съвременните противотанкови оръжия или БПЛА камикадзе като руските Ланцети.

888888888888888888

 =================

Може би най-интересното е, че Украйна престана да хвърля бронетехника в челните редици на атаката, предпочитайки пехота пред нея. Това умножи загубите от украинска страна и навреди на морала, тъй като някои части отказват да се бият или умишлено извеждат оборудването от строя, а в някои случаи дори се предават на руснаците. Би било погрешно да се мисли, че упадъкът на морала е всеобщ. Но доказателствата се трупат.

Целта на офанзивата на UAF за Зеленски е да убеди НАТО, особено Съединените щати, в няколко точки.

Първо, Украйна трябва на една или друга основа да се присъедини официално към НАТО, за да може алиансът да продължи да я снабдява. Някои смятат, че Зеленски тайно се надява да бъде спасен от войските и самолетите на НАТО. В същото време неясни гаранции за сигурност не го устройват и НАТО дори не може да се договори за тях.

Втората причина за офанзивата е да се покаже, че Украйна е в състояние да върне териториите, които руснаците държат. Зеленски и неговите генерали знаят, че точно това очакват НАТО и Вашингтон за парите си.

Поражението в битката за Артемивск беше шок за Украйна и лично за Зеленски. Украйна все още се опитва да си върне града, но без особен успех. Киев има да демонстрира значителни постижения преди голямата среща на върха на НАТО във Вилнюс на 7 юли. Боевете в региона обаче продължават и успех може да не се очаква.

Може би НАТО ще трябва да преосмисли подхода си към Украйна и въпреки цялата нахалство на генералния секретар да реши от какво точно може да се откаже. Първите резултати от украинската офанзива, подготвена с участието на Запада и с подкрепата на западни технологии, подкопават доверието в самия НАТО.

Вярно е, че част от оръжията (включително F-16) в Украйна все още не са в експлоатация, но други отбранителни системи на НАТО, от противовъздушна отбрана до модерни бронирани машини като Leopards, не се представиха добре и бяха подложени на руски удари . Това не вещае нищо добро за бъдещата отбранителна способност на алианса. Реалистите в НАТО трябва да помислят как да защитят дълбокия си тил, а не да пилеят ресурси за външна сила - без значение какви стратегически възможности обещава контролът над Украйна.