Честит 3 март-Националният празник на България и 144-та годишнина от победата на Русия в Руско-турската освободителна война!
Поклон пред Русия и руските войници,загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
Поклон пред българските опълченци загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
Поклон пред Левски,Ботев,Раковски,всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
144-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор е повод да докажем, че ценим и отстояваме свободата с достойно поведение. Да засвидетелстваме своята признателност към към хилядите руски воини от освободителната армия на император Александър II,родните възрожденци, въстаници, четници, опълченци, намерили последен покой на българска земя. Паметта за онези дни, онзи дух и онези герои устоя на всички посегателства.
Трети март показа, че жертвите от Априлското въстание не са напразни, че десетките хиляди руски войници, хилядите доброволци и войници от други народи,които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно.
На 24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.
Българите сме извървели дълъг път докато стигнем отново до своята национална идентичност и Възраждането, която сега добре платени НПО,национални предатели и глобалисти се опитват да ни отнемат,фалшифицират историята и промиват мозъците на децата.
Левски,Ботев,Раковски,всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои избират пътя на въоръжената борба и в резултат на саможертвата и героизма им,през 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.
През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. Руската дипломация започва активни действия.
"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва" пише военния министър на Русия Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ.
След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.
Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко. Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение. Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.
Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.
След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки.
През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”.
След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Преговорите в Казанлък през януари 1878 г. се провалят, тъй като османските пълномощници отхвърлят условието на Русия за създаване на самостоятелно българско княжество в границите на българския етнос, което да е по площ е по-голямо от териториите, посочени от Великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 г.
Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач, превземат незащитения Одрин и напредват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Великобритания и Австро-Унгария срещат отказ от Лондон и Виена. Единственото, което остава на Османската империя, е да приеме всички искания на Русия. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Още първата точка в протокола по примирието нарушава Райхщадското споразумение на Русия с Австро-Унгария, тъй като гласи:
"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира".
За осем месеца руските войски освобождават цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.
От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество. Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България ,без Северна Добруджа, която се дава на Румъния, цяла Тракия,без района на Гюмюржина и Одрин и Македония,без Солун и Халкидическия полуостров.
С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.
Ревизията на договора от Берлинският конгрес става след намесата на западните Велики сили и руските врагове- Англия и Австро-Унгария.
