Отново пропуснахме на държавно ниво да почетем адекватно Цар Иван Асен II и разгрома Теодор Комнин и франкските рицари при Клокотница.Тази задача бе оставена на общини и ентусиасти.
Иван Асен ІІ е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на Цар Асен I.По майчина линия, Йоан Асен II е пряк наследник на византийския император Роман IV Диоген и неговата съпруга Анна Алусиан.
Дядо му по майчина линия е от Дуклянската династия е пряк потомък на цар Самуил, а по майчина посредством Анна Диогениса, на Аароновия клон на Комитопулите.
В годините на детство си Цар Иван Асен II е станал свидетел на смъртта на своя баща, а впоследствие и на чичовците си. Прекарал е над 10 години при съюзниците на баща си,куманите,във Волжска България и създаденото от брата на Кубрат Киевско княжество.
През 1217 г.,след 10 годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина от волжски българи,българи-кипчаци от северното черноморие и Крим,руски бродници и отряд кумани и българи, за да си върне бащиното наследство, българския царски престол.
Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, по течението на Днестър, а след това по Дунав.
Цар Борил се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен.
През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.
Чрез умела дипломация, династични бракове и силна централна власт Иван Асен II превръща България в могъща държава. Подчинява отцепилите се по времето на Борил боляри. През 1221 г. сключва договор с унгарския крал Андрей ІІ и се оженва за дъщеря му Анна-Мария, като получава Белградска и Браничевска област.
Цар Иван Асен II насочва външната си политика на юг към Епирската държава на Теодор Комнин. За да си осигури мир с българите, епирският владетел сключва съюз с Иван Асен ІІ, скрепен с брака на брат му Мануил Комнин с принцеса Мария.
През 1228 г. цар Иван Асен ІІ е поканен за опекун на малолетния император Балдуин ІІ.
По този повод епирският владетел Теодор Комнин тръгва на война с лъжлив маньовър срещу Латинската империя,а фактически срещу българите.
Сражението става на 09 март 1230 г. при крепостта Клокотница (до днешно Хасково).
"В лято 6738 , индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си , тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
В своята «Стихотворна хроника» Ефрем монах, който по принцип за тази епоха ползва сведенията на Акрополит казва:
«...ала когато битката започнала,
той претърпял нечуто поражение,
била безславно смазана войската му.
Бил хванат в плен от тези мизи-варвари
и при Асен отведен бил нещастният,
а с него и тълпа от благородници,
а с тях и множество пленени воини...»
Епирските войски са напълно разгромени и Иван Асен ІІ взема в плен Теодор Комнин. След тази победа българският владетел превзема Тракия, Македония, Влахия и Албания. България отново излиза на три морета и си възвръща величието от времето на цар Симеон.
През 1231 г. се влошават отношенията с Латинската империя поради приемането на йерусалимския владетел Жан дьо Бриен за настойник на малолетния Балдуин ІІ. С подкрепата на папата през 1232 г. унгарците нахлуват в Белград, Браничево и Видин, но биват отблъснати от севастократор Александър. Така се стига до разрив със западната църква и прекъсване на унията, сключена от цар Калоян през 1204 г.
Иван Асен ІІ налага своето влияние и над Сърбия чрез брака на една от своите дъщери със сръбския княз Стефан Владислав. След победата при Клокотница започва да се титулува ”Цар на българи и гърци” и построява в Търново църквата ”Св. Четиридесет мъченици” и много други църкви и манастири.
Иван Асен ІІ сключва съюз с никейския император,през 1235 г. скрепен с брак с дъщерята на Иван Асен ІІ, Елена.
По силата на този договор и на църковния събор в Лампсак е възстановена Българската патриаршия (1235). Достига се пълен разцвет на Средновековна България. Българите подкрепят Никея при обсадата на Константинопол през 1236 г.
През 1237 г. Иван Асен ІІ се оженва за Ирина, дъщерята на Теодор Комнин и установява мир със съседите си. По това време от изток идват татарите. Българският владетел е първият, който разбива един техен отряд през пролетта на 1241 г.
Цар Иван Асен ІІ умира на 24.06.1241 г., като оставя на своите наследници най- могъщата империя в Европа.
