Европа ще плати крайната цена.Разногласията в НАТО се видяха във Вилнюс.157 страни не подкрепят САЩ и Запада.Само около 50 подкрепят САЩ,като 7 от тях с големи резерви и най-вече защото са им инсталирани "външни конструкции на управление".Онези 157 са с много по-голямо и по-младо население и икономически превъзхождат САЩ и ЕС.
Политическият климат в Европа се променя не в полза на Украйна, пише Financial Times.
Политиката на Съединените щати е проблем. Друг също толкова важен проблем са променящите се политически условия в някои страни от Централна и Източна Европа.И,ако някои членове на Европейския съюз просто са за мирни преговори, то други вече са близо до отказ от антируските санкции. Авторът от Financial Times състави собствен списък на "русофилските" страни в Европа.
Разногласията в НАТО бяха отразени в компромисното изявление след срещата на върха във Вилнюс, в което се посочва, че НАТО ще покани Украйна в своите редици, когато „съюзниците се съгласят с това и условията бъдат изпълнени“.
Позицията на САЩ е от голямо значение в рамките на НАТО, но не може да пренебрегваме и настроенията на по-малките европейски членки на алианса. Тези настроения се илюстрират от резултатите от две важни проучвания, публикувани тази седмица.
Първото проучване е направено от Европейската социологическа служба Евробарометър по поръчка на Европейската комисия,пише Financial Times.
От него става ясно, че в рамките на Европейския съюз има седем държави, които са много малко склонни да подкрепят Украйна - това са България, Австрия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария и Словакия. И тези страни са най-малко ентусиазирани от перспективата за финансиране на покупки и доставки на военна техника за Киев, както и от перспективата Украйна да стане кандидат за членство в ЕС.
Позицията на Радев за неизпращане оръжие за Украйна бе добре известна,но ако трябва да търсим аналог в разминаването между президент и правителство по темата Украйна, най ярко е разминаването между президента Миланович и премиера Пленкович в Хърватска. По-зле за Урсула ще стане и в Словакия през септември, защото Фицо ще се върне на бял кон като премиер, и ще е контра на либералната президентка. Tой заяви, че ще следва политиката на Орбан, който има 97% подкрепа на унгарците срещу санкциите.
Българите масово не са съгласни с действията на Европейският съюз и българското правителство.В последната година и половина, доверието им към правителството и парламента в София е рухнало под 15%. Българите не искат ЕС да финансира купуването и доставката на военно оборудване за Украйна и са на последни мяста в ЕС по одобрение за налагането на икономически санкции за Русия. Скептични са и,за това Украйна да получава финансова помощ просто за да функционират държавата и обществото ѝ, както и не вярват,че тя трябва да получи статут на държава - кандидат за еврочленство.Катастрофално за ГЕРБ,ДПС,ДБ-ПП и ИТН изследване на Евробарометър, в България е проведено до 18 юни от Kantar TNS BBSS. България заема последна или предпоследна позиция по всички тези показатели, както може да се види от графиките.
Второто проучване е направено от американския изследователски център Pew Research Center. Резултатите и от него си заслужават. Забележимо по-малко успокояващата новина е, че хората в някои страни също имат сериозни съмнения относно Зеленски. На въпроса дали са уверени, че той ще постъпи правилно в световните дела, само 11% от анкетираните в Унгария, 28% в Гърция и 38% в Италия отговарят с „да“.Хладен прием на Зеленски имаше в България,освен от американския слугинаж.
Намаляването на хегемонистичното влияние на САЩ е това, което 157 страни приемат за "демократизация на международните отношения". Този начин на мислене позволява на развиващите се страни да преминат отвъд елементите на конкуренция и да развиват двустранните си отношения.
Затова Русия започва да изглежда като рационален партньор, който просто защитава позицията си в света от западната агресия, докато Европа и САЩ все повече изглеждат безотговорни и антагонистични.Оплакванията на Москва от разширяването на НАТО са добре приети и разбрани,на фона на всички американски окупационни бази по целия свят.
Докато за колективния Запад тази война бележи исторически разлом, за Глобалнияя Юг тя е илюстрация на дълбоките геополитически промени, настъпващи в света. Войната в Украйна се приема за прокси война на САЩ, използвана от Вашингтон да раздели света на "демокрации и лоши" в свой интерес. Доминира възгледът, че САЩ са най-големият източник на нестабилност на международната арена. Американската външна политика се приема като предизвикваща хаос по света. Войната в Украйна, само засили това убеждение.
Вашингтон и НАТО в последната стратегическа концепция включваха, Япония и Южна Корея,но те бяха отхвърлени във Вилнюс от няколко европейски страни начело с Франция.
Американският експанзионизъм създаде "глобален феодализъм" в който САЩ налагат своите правила на колониалните страни, без да осигурява стабилност и обществени блага нито в ЕС нито в Глобалния юг.
Общо 157 страни не подкрепят САЩ и Запада по въпроса за Украйна.Печалби на американския военно-промишлен и енергиен комплекс потвърждават дискредитираната природа на САЩ и техните мотиви.Европа не иска,но ще плати крайната цена на войната.
Глобалният Юг предпочита да остане неутрален като начин за самоутвърждаване. Щом САЩ и Запада са основният съперник и "историческият злодей", от решаващо значение е Америка да не победи и унижи Русия.
Обща цел става да се прекрои натрапения от САЩ международен ред в по-безопасен за Европа и Глобалния Юг.
