Започвам да харесвам Байдън и хазарската му банда.
Загрижеността за гейовете доведе до неочаквани тежки последици за САЩ и долара. „Събудените“ санкции и решението на държавите да се откажат от долара ще унищожат не само САЩ, но и целия свят,написа Ню Йорк Таймс и естествено се обърка чий е проблемът.
Да,САЩ вече започнаха да страдат и вървят към самоунищожение,но светът с изключение на англосаксонците и евроамериканския слугинаж, само ще спечели от дивотиите на хазарската банда,овладяла Вашингтон. Започнах да вярвам на слуховете,че там има агенти на Китай и Русия.
Агресивната политика на САЩ в "сексуалния" дневен ред принуждава страните да се откажат от долара, пише дори Washington Times. Всичко е заради санкциите; Вашингтон е готов да ги използва,срещу тези, които не споделят неговите „прогресивни възгледи“ по този въпрос.
В неотдавнашна реч пред Конгреса министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън предупреди, че американците трябва да очакват постепенно намаляване на дела на долара в световните резерви. Желанието на страните да се откажат от долара е "съвсем естествено", добави тя.
Всъщност въпросът тук изобщо не е в „естествените“ процеси, а в поведението на администрацията на Байдън, която заплашва други страни, принуждавайки ги да се откажат от долара. Вече повече от година санкциите, които Съединените щати наложиха на Русия,тласкат приятелските им страни от Бразилия до Саудитска Арабия направо в обятията на водената от Китай „антидоларова“ коалиция БРИКС .
Това бягство от американската валута трябваше да предизвика сериозна тревога във Вашингтон. Вместо това на администрацията на Байдън се казва да засили усилията си да използва долара като оръжие. Тези нови санкции са предназначени не да наказват страни за нарушаване на границите на съседни държави, а да овладеят онези, които не искат да се подчинят на „сексуалната програма на Вашингтон".
Байдън призова за незабавна отмяна на новия закон за содомията в Уганда. Този закон затяга наказанията за различни действия,(извращения б.а.) от хомосексуален характер. (Уикипедия:"Содомия е полов акт, който не е пенално-вагинален, напр. оралния или аналния секс, както и сексуалният акт между човек и животно. Терминът е с библейски произход и реферира към разказа за Содом и Гомор в Стария завет, от глави 18 и 19 на книгата Битие"). Антисодомитските норми са възприети в държавното законодателство на повечето държави,особено в християнските и ислямските, като инкриминирани са не само горепосочените,но и други форми на социално неодобрявано сексуално извращение.
Междувременно посланикът на Съединените щати в Токио Рам Емануел е подложен на критики за намеса в японските дебати за сексуалната етика,която бих казал има доста тънки моменти за средния европеец и американец. Така той прекрачи червената линия, според която нито една държава не може да постави интересите на своя военен съюз в зависимост от чисто вътрешната политика.
Дневния ред за защита на за содомията да ръководи икономическата външна политика е просто безразсъдно,но звучи прекрасно за Пекин и Москва. Изглежда само Вашингтон не схвана,че Бразилия и другите страни от Глобалния ЮГ отхвърлиха плана на Байдън и Зеленски на тайната среща в Копенхаген преди седмица.
И тъй като Вашингтон продължава да прокарва своята радикална програма за LGBTQ,БРИКС се разраства по-бързо. Десетки страни вече са изявиха желание да се присъединят към нейните редици. Делът на долара в световната търговия намалява. Днес само 40% от международната търговия се извършва в американска валута, въпреки че само преди десет години тази цифра беше 52%.
За другите страни, доларът вече е опасен политически инструмент, който Вашингтон използва по всяко време, ако не хареса тяхното поведение. Президентът на Индонезия, дългогодишен съюзник на Съединените щати, цитира антируските санкции като причина страните да се откажат от долара.
Ако,Вашингтон използва долара, за да накаже развиващите се страни за тяхната сексуална политика,много други страни ще решат,че използването на долара като резервен актив от техните централни банки е твърде рисковано.
Опашката от държави, деклариращи желанието си да се присъединят към БРИКС,в доказателство на сбърканата политика на Вашингтон, става все по-дълга. Както казва Йелън, това е „съвсем естествено“.
............................................
Китай все повече започва да се държи като първа велика сила.Инициативата на Пекин в спора за Фолклендските острови сигнализират за важни промени във външната политика на азиатския гигант.
Доскоро дипломатите от Пекин бяха предпазливи в изявленията си, но сега действат и провокативно.Изявлението на Китай за отдалечените острови и е ясен знак за глобална промяна в ролята на Китай на световната сцена. От англосаксите,първи може да го отнесат англичаните. На тях Поднебесната има да си връща най-много.Отговорът е очевиден. Лондон открито се намесва в делата на Китай и изостря проблема с Хонконг и Тайван,а също така е член на антикитайския военен съюз AUKUS. Затова Пекин реши да влоши проблема с Фолклендските острови, с право вярвайки, че колкото повече се притесняват британците извън Източна Азия, толкова по-малко ще дразнят Китай.
В ООН Пекин призова за подновяване на преговорите между Аржентина и Великобритания за съдбата на Фолклендските острови, които в Буенос Айрес наричат Малвинските.
Пекин открито подкрепи позицията на Буенос Айрес и включи аржентинско-британския териториален спор в глобалната антиколониална дискусия, която определя отношенията между глобалния Запад и глобалния Юг.
Така Аржентина си получи подкрепата на първата суперсила, която отразява мнението и общата позиция на мнозинството в света.
В този случай сме свидетели на ситуация, в която вече не „Аржентина е срещу колективния Запад и Великобритания“, а „Великобритания и колективния Запад са срещу световното мнозинство“. Това е съвсем друго разпределение на силите на световната политическа сцена.
.....................
Въпросът за подкрепата на Аржентина е един от видимите признаци на преструктурирането на глобалната външна политика на Китай. Наблюдава се преход от политиката на Дън Сяопин, чиято основна характеристика беше „да останеш на заден план“, към агресивната и напориста политика на Си Дзинпин.
Такава промяна е логична.По времето на Дън Сяопин на Китай липсваха ресурси, особено икономически, за провеждане на глобална външна политика. Сега той ги има. Освен това в един момент Пекин трябваше да премине от глобалната икономическа експанзия, започнала през 90-те и 2000-те години, към военно-политическа, за да защити положените усилия.
И накрая, политиката на САЩ даде важен тласък за този преход. Вашингтон, особено с подкрепата на правителството на Байдън, провокира конфронтация с Пекин. Именно правителството на настоящия американски президент придаде на тази конфронтация системен и регулярен характер. До такава степен, че го превърна в приоритет на американската външна политика.
........................................
Военно-политическата експанзия на Китай протича в три посоки.
Първо, процесът на убеждаване се активира от антиамерикански изказвания. Вземете например антиколониализма. През февруари китайското министерство на външните работи публикува документ, остро критикуващ политиката на САЩ и техните съюзници на международната арена, в който авторите наричат стратегията на САЩ несправедлива и неоколониална. Подобна критика не беше характерна за предишните китайски официални документи. Трябва да се отбележи, че външната политика на Пекин става все по-агресивна.
Второ, Пекин все повече се замесва в дела извън Източна Азия. Китай се стреми да развива сътрудничество с държавите от Латинска Америка, Африка и Азия. Тези страни изглеждат обещаващи по отношение на икономическия растеж и политическото развитие, но досега не са успели да просперират, до голяма степен поради натиска от страна на Запада. Аржентина е една такава страна.
Участието на Китай във Фолклендските острови също отразява друг аспект на участието: присъствието и позицията на Пекин в глобалните конфликти.
Китай все повече играе ролята на първа велика сила и определя своите позиции по глобалните проблеми и международната сигурност в други части на света. Конкретни прояви на тази политика са представената от Пекин инициатива за разрешаване на украинския конфликт и фактът и особено как изигра ролята на посредник в сближаването между Саудитска Арабия и Иран.
Трето, Китай разширява военното си присъствие в чужбина. Преди това той не се притесняваше, например, да осигури зона за сигурност за други държави. Сега Китай открито заявява, че американският "чадър" явно не е достатъчен в Близкия изток и в много азиатски страни.
Външната политика на Китай се променя пред очите ни, става все по-активна. Преди това Пекин се интересуваше главно от безопасността на своите инвестиции и рентабилността на икономически проекти в чужбина.
Сега, освен чисто прагматични интереси, той преминава и към изпълнение на своята военно-политическа програма. Китай се държи като класическа велика сила, присъстваща във всички региони на света и заемаща позиция по глобални и регионални проблеми. Във следващите години,докато има интерес, Китай се очертава да бъде плътно до Русия.
