Русия се превърна във фактор на разцепление за ЕС. Русия престана да бъде периферен фактор и започна да играе решаваща роля в изборите в Европа и не само. За първите ефекти в Европа могат да се очертаят основните вектори.Стигна се до поляризация на политическите сили в Европа в хода на операцията. Евроскептиците започнаха да побеждават популистите на изборите.Балканите запазиха проруска ориентация.Надвисна нова перспектива за тотални политически промени в ЕС на фона на енергийната криза с доставките на ресурси и излизането на преден план на европейските контраелити.
Резултатите от изборите през 2022 г. могат да се нарекат повишаване на десните настроения. В Италия и Израел победиха дясноцентристките сили. В Италия на власт дойдоха „постфашисти“. В Израел ситуацията е подобна. Бившият премиер Бенямин Нетаняху се върна на власт с подкрепата на ултрарелигиозни партии и десния националистически блок Религиозен ционизъм.
Защо звездата на популизма залезе,подобно на прогнозираната,но несбъдната вълна на популярност на „новата левица“?
Миграционната криза в ЕС направи своите промени в политическия пейзаж на страните. Антиимиграционната реторика се използва от десни партии и движения и частично се прихваща от управляващите партии, какъвто беше случаят в Германия,Австрия, Франция и самата Италия, където ситуацията с миграцията и приемането на бежанци е най-неблагоприятна.
Една от най-интересните черти на огромното мнозинство от десните партии е антиглобализмът и сътрудничеството с антиглобалистките страни-например с Русия.Не гледайте България.Тук десни няма.И партии няма,а клубчета по интереси и грантове.Възходът на евроскептичните идеи, успехът на крайнодесните партии както на местно, така и на международно ниво в Европа нараства като отговор на политиката на Европейския съюз, който не е в състояние да отговори на нуждите на европейския разглезен електорат. Резултатът е загуба на власт от традиционните леви сили и повишаване на нивото на подкрепа за "новите десни",които се научиха да създават ефективни коалиции.
„Руският фактор“ поляризира политическите сили в Европа след 24 февруари, което превърна всички,които по някакъв начин поддържат връзки с Русия,в контраелити. В ЕС важен фактор е енергийната криза и реакцията към нея от страна на идеолозите на зелената енергия. Активизират се страните, които могат да заменят пазара на ресурси: Кипър, Турция, държавите от Близкия изток,след като презокенския началник забрани Китай.
Изборите през 2023 г. в ЕС,Средиземноморието и Балканите ще бъдат още по-поляризирани. Знакови ще бъдат президентските избори в Турция, Кипър, както и изборите в Гърция и поредицата от избори в България. Бъдещето е на политиците-дипломати,които ще се опитат да поддържат неутрални отношения с Москва.
+++
Президентът Радев се опитва да възкреси Демократична България,Промяната,Български възход и останалите либерални политически карциноми от родното атлантическо бунище.
Новата хипотетична партия на Атанас Пеканов,който е и евентуалния нов следващ служебен министър-председател се анонсира,като основен политически проект на президента Радев.Очаква се партията на Петканов да е готова за предстоящите парламентарни избори, когато и да са те, както и да участва на местния вот.Как ще бъде финансирана е хамлетовия въпрос.
В партийните централи се говореше, че партията на Пеканов ще се казва "Ново начало" и формацията ще влезе в челен сблъсък с "Продължаваме промяната" като по-добрата версия на Кирил Петков и Асен Василев. Към вицепремиера по европейските средства се прикачаше и омръзналата на всички Мая Манолова. Източници от парламента,твърдят че Манолова е вече изолирана от инициативата.
Тия дни,Слави Василев коментира във „Фейсбук“:Следващият министър-председател няма да бъде Гълъб Донев, ще бъде Атанас Пеканов"."Ще бъде, своевременно, и лидер на нова формация, която ще спечели едни последващи избори. Това ще изведе страната от настоящата политическа блокада", прогнозира синът на Васил Василев.
Слави Василев,беше главен експерт в екипа на президента Румен Радев по време на първия му мандат (2017–2018 г.) и го приемам за бъдещ фактор в политиката на страната.
